tag:blogger.com,1999:blog-48616671407937937402012-02-16T17:27:04.214+02:00...http://www.blogger.com/profile/12450009536933883721noreply@blogger.comBlogger261100tag:blogger.com,1999:blog-4861667140793793740.post-22547732226287321392012-02-14T19:14:00.000+02:002012-02-14T19:19:52.771+02:00

Днес е Трифон Зарезан – ден на лозарите, градинарите и кръчмарите. На същата дата се празнува и Свети Валентин – ден на влюбените.  Обикновено в България хората се разделят на четири групи в този ден. Едни, които празнуват празника на влюбените, други, които празнуват Трифон Зарезан и трети, които за да останат в златната среда или за да не се налага да избират, празнуват и двата празника.

...http://www.blogger.com/profile/12450009536933883721noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-4861667140793793740.post-73422874969452868142012-02-06T22:48:00.000+02:002012-02-06T22:48:07.230+02:00

Днес се случи голяма трагедия в родна България! Едни видяха, че природата за пореден път ни показа, че не се движим в правилна посока и трябва да променим живота си. А други видяха множество наводнения, осем смъртни случая и хора останали без домове. Въпрос на гледна точка и разбиране. В тези трудни моменти се моля, поне след трагедиите, хората да се обединят в молитвите си. Нека се помолим за

...http://www.blogger.com/profile/12450009536933883721noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-4861667140793793740.post-89175794288681565572011-06-10T11:12:00.000+03:002011-06-10T11:12:37.406+03:00

...за истинските уроци, излиза, че няма определено преме, за да се проявят. Те ни застигат постоянно. А дали ги осъзнаваме и прилагаме в живота ни, зависи само и единствено от нас. Объркани в целите и стремежите си, разхвърляме мисли и енергия на посоки. Неосъзнавайки често, че не е важен само стремежа към крайният резултат, а осъзнаването и влаганата енергия по всяка стъпка от извървяния път,

...http://www.blogger.com/profile/12450009536933883721noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-4861667140793793740.post-88784794610898384462011-05-27T03:00:00.001+03:002011-06-11T00:26:26.539+03:00

Експлозия от мисли се взриви в главата ми. Седяхме си спокойно и безотговорно с Петя на дивана, когато се замислихме, че само след 9 седмици бебето ще се появи на бял свят, за да промени живота ни... Само 9 седмици! Това ми прозвуча като край на нещо. Всъщност е. И се почувствах странно. Сякаш ми припомнят да обмисля, как изживявам последните си безгрижни вечери. Правя ли всичко, което ми се

...http://www.blogger.com/profile/12450009536933883721noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-4861667140793793740.post-66601266908819582502011-05-21T00:56:00.000+03:002011-05-21T00:56:50.061+03:00

Последна обиколка, съпроводена от ръмженето на моторите, за един непознат човек.Беше странно в началото но после...после видях неща, които промениха част от възприятията ми за живота. Приех поканата на Мариос, да съпроводим в последният преход с мотори за един, вече покоен, моторист. Макар да не познавах починалият, аз приех. Почувствах се добре при мисълта, че ще покараме, за пръв път тази

...http://www.blogger.com/profile/12450009536933883721noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-4861667140793793740.post-23118786795931306832011-05-10T10:05:00.001+03:002011-05-10T10:08:49.145+03:00

Не си ме забравил, нито пък аз теб, приятелю. Нашата връзка няма нужда от това да се виждаме често. Може да не сме се виждали с години, но сме мислили един за друг често, дори и смътна мисъл преминала през забързаното ежедневие. Но тази мисъл топли и радва. Когато има хора за които се сещаме и ни става приятно, значи живеем и творим себе си като личности. Радвам се че си открил своя път, аз

...http://www.blogger.com/profile/12450009536933883721noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4861667140793793740.post-58557262443187579722011-05-08T01:46:00.000+03:002011-05-08T01:46:07.990+03:00

Как се променя посоката на живота ни за секунди! За части от секундата дори, само при самото помисляне или дори преди да сме осъзнали потока информация напълно реално, а само сме помислили за нещото. Онова, което ни кара да променим посоката си. Дори да не си предполагал, че може да ти се случи на теб. Понякога става по-невероятно и от начина по който сме го предполагали...ако изобщо сме го

...http://www.blogger.com/profile/12450009536933883721noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-4861667140793793740.post-79897122289738809432011-04-24T13:59:00.000+03:002011-04-24T13:59:36.915+03:00

Великден е! Най - светлият християнски празник. А за мен - един ден в който споменът от отминалите години, дълбае болезнено сърцето, страдащо по милото и родното, далеч в чуждата страна. Спомен за семейни празници, дълги и отрупани маси, поколенията наредени заедно околу трапезата, споделящи благодат и болка, минало и настояще, храна, вода и един живот поделен между душите ни... Един полъх от

...http://www.blogger.com/profile/12450009536933883721noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-4861667140793793740.post-55054479309123090102010-08-12T00:06:00.009+03:002010-08-13T00:12:36.907+03:00

Идеята беше - двама стари приятели да прекосят Кипър за два дни с чопърите си ... Никозия, Ларнака, Агиа Напа, Протарас, Паралимни, приспиване някъде из изброените градове и потегляне към Лимасол, Тродос и балканските селища, нощ където дойде, а след нея, разходка до "Баните на Афродита" завършваща в Пафос. Една мечта от дълго време, която решихме да сбъднем. И дали защото търсихме спонтанното в

...http://www.blogger.com/profile/12450009536933883721noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-4861667140793793740.post-20556829493747219252010-08-04T23:57:00.006+03:002010-08-05T01:18:24.153+03:00

Тъкмо се прибрах в дома си, в Пафос, бях в почивният си ден в добрата, стара Никозия. Град изградил една самостоятелна личност - моята. Град от спомените ми, там където са приятелите ми, моменти от миналото, избликващи в мисълта ми след всеки ъгъл, всяка улица. Там, където оставих старата любов, там, където се чувствам "като у дома си". Приятелите, познатите и онези спомени към които се

...http://www.blogger.com/profile/12450009536933883721noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4861667140793793740.post-12974605787619583632010-06-22T01:15:00.008+03:002010-06-25T01:42:03.286+03:00

Датата е 19.05.2010г. Пия Нес кафе със сметана, добре разбъркани преди да сложа горещата вода, както леля ме е учила, и си мисля за живота ми през последните седмици. Явно ми дойдоха в повече негативните емоции, щом взех дневника си и записах:"Поредните обрати в живота ме подтикнаха да се замисля за стойността на стремежите ми и пътя по който съм поел.С годините забелязах, че колкото по-високо се

...http://www.blogger.com/profile/12450009536933883721noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4861667140793793740.post-64601328047872799282010-06-18T13:47:00.004+03:002010-06-18T14:07:06.949+03:00

Разлистих дневника си, тези дни, и след кратка ретроспекция отделих някоко момента от последните месеца, които ще запомня с качеството на промяната, която те донесоха.Един от тези моменти бях записал късно вечерта на 02.05.10 след като осъзнах края на един период от живота ми зад граница. Ето какво записах:"Последна нощ в моята любима стая в Никозия! Три години, почти и толкова спомени...Сега

...http://www.blogger.com/profile/12450009536933883721noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4861667140793793740.post-85819101865235919802010-06-03T01:42:00.002+03:002010-06-13T13:56:30.751+03:00

Мина време от последния път, когато писах в блога си. Бях го оставил на страна. Имах други неща, които ме занимаваха през месеците до сега. А те не бяха едно и две. Много неща се промениха и още много ще се променят. Сякаш символизирането на татуировката ми, ме преследва всеки ден, сякаш точно това е живота ми - една пълна и постоянна промяна. Само дневника ми се покри с мастило описващо чувства,

...http://www.blogger.com/profile/12450009536933883721noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-4861667140793793740.post-87178383032175746312010-02-05T00:48:00.006+02:002010-02-05T01:44:06.490+02:00

Онази младежка любов! Истинската и неподлежаща на фалш, тази на двама млади и непосърнали, все още, от мъките на несподелената любов, от покварата на модерното материалистично мислене. Тази любов остава във вечността, една и съща, непроменена. Винаги там – в сърцата на вече порасналите младежи, напомняща за годините на невинност, в тези, в които не поставяхме стени пред себе си, предпазвайки

...http://www.blogger.com/profile/12450009536933883721noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-4861667140793793740.post-42378254962129933852009-10-29T21:01:00.005+02:002009-10-29T21:22:16.415+02:00

Тя си беше такава! Едно слабичко, усмихнато момиченце на 23. И макар годините да си вървяха, тя не се променяше значително. Всичко си беше по старо му. Позитивното и по детски мислене, цялостната и идеология въртяща се около нейното съществувание, искрената и усмивка и нежните ръчички, слабите краченца и зачервените , от срам най – често, бузки. А да, и онова сладко „р“ което така и не беше

...http://www.blogger.com/profile/12450009536933883721noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-4861667140793793740.post-53295696262017335392009-09-13T10:46:00.005+03:002009-09-17T17:05:42.566+03:00

Живот ли бе то, да го опишеш. А всъщност бяха само няколко месеца. Време в което, бях оставил настрана писането. Време в което или мързелът ме беше налегнал, или наистина кипърската жега оказа пагобно влияние, върху всякакво желание за оставане, за дълго, пред компютъра, подухван само от старият вентилатор. Нямах необходимото желание да споделям преживяното нито в блога си, нито в дневника си,

...http://www.blogger.com/profile/12450009536933883721noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-4861667140793793740.post-39081624142988431112009-06-10T14:04:00.002+03:002009-06-13T00:58:42.606+03:00

Детската ми мечта беше...Как само звучи.Предполагам всеки с „нормално“ изживяно детство, си спомня за онези, тайни понякога, копнежи, които имаме в детските си години. За онези желания, които нарушават невинният сън през ноща и екзалтират детското въображение през деня. Именно тези, които оставят, макар и мъгляв, спомен за цял живот....Не мога да кажа, че за мен, купуването на ролери беше

...http://www.blogger.com/profile/12450009536933883721noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-4861667140793793740.post-55704554833951345822009-05-27T21:47:00.003+03:002009-06-08T21:55:05.553+03:00

Здравей, Таня.Питаш как съм? Какво правя? И какви мисли минават през главата ми?Ще ти кажа.Мисля си за избора!Ежедневен, дори ежеминутен. Постоянно, непрекъснато и безспирно ние правим своя избор, а резултатът движи живота ни в различни измерения. От едно състояние в друго и от една сфера в следваща. И всичко това зависи от избора, от посоката, която поемаме. Всеки път, естествено, изборът има

...http://www.blogger.com/profile/12450009536933883721noreply@blogger.com7tag:blogger.com,1999:blog-4861667140793793740.post-46835240553028350922009-05-09T16:54:00.001+03:002009-05-09T16:57:37.392+03:00

Родени свободни и въпреки това в окови!Норми, ценности, правила, формулировки създадени за да има колкото се може по – малко отцепници и инакомислещи. Обществено мнение налагано върху отделния индивид, трескаво търсещ своя път за изява като самостоятелен, уникален по заложби и мислене, организъм. В общество, агонизиращо в отчаяни опити да се категоризира всеки вид реакция, в такова, в което се

...http://www.blogger.com/profile/12450009536933883721noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-4861667140793793740.post-90463258066497281172009-04-27T16:56:00.009+03:002009-04-27T20:56:00.045+03:00

Колко сме нищожни!Едни малки същества с разум и поставено на пиедeстал его....Завих зад ъгъла и пред мен се извисиха стените на манастира. Каменни стени пропити със спомени за миналото, за време, турско, такова каквото малцина живи помнят. Спомени за войни и смърт, за дребни човешки твари рушашти това, което други преди тях са построили. За саможиви гниди развяващи байряка на възвеличалите се

...http://www.blogger.com/profile/12450009536933883721noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-4861667140793793740.post-27445760527101830792009-04-24T18:35:00.007+03:002009-04-24T21:50:05.092+03:00

Попитал човекът своя Бог:- Какво мислиш за нас хората, Боже? За човеците - твоето най – велико творение.Бог го погледнал замислено и с божественото си целомъдрие отвърнал:- Знаеш ли? Много странни сте вие хората. Чудя се на едно нещо най – много. Защо след като съм ви дал един живот, за да го изживеете в последователност, вие винаги бързате да преварите и после страдате за “избяганото” от вас

...http://www.blogger.com/profile/12450009536933883721noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4861667140793793740.post-1514802626533161702009-04-14T22:42:00.002+03:002009-04-14T22:49:20.244+03:00

Когато затворих вратата на апартамента след мен, не предполагах, колко отпаднал от насъбралата се емоция, мога да се почувствам. Дали беше от натоварения, но интересен работен ден, от тренировката във фитнес залата, която изразходи енергията ми или от многото контакти и разговори съпроводили делникът, не знам.Може да си внушавам – помислих си аз. Може, но едва ли.Половин час след това, едва

...http://www.blogger.com/profile/12450009536933883721noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-4861667140793793740.post-6485639203236390942009-04-10T00:37:00.006+03:002009-04-10T01:01:12.714+03:00

Бяхме седнали с брат ми и Михо в заведението, което след интервюто се очакваше да стане моето ново работно място. Настанихме се на най-хубавата маса или поне така наричаме онази от която можеш да наблюдаваш минувачите по най - скъпата улица в Никозия - Stasikratous. Времето беше слънчево и горещо, даже необичайно горещо за първите, всъщност за които и да е, априлски дни. Интересното бе, че дори

...http://www.blogger.com/profile/12450009536933883721noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-4861667140793793740.post-47483058185639849032009-04-05T23:04:00.007+03:002009-04-09T22:15:32.436+03:00

От както брат ми дойде да живее при мен, времето в което мога самотно да разсъждавам върху нещата от моя живот, се ограничи до моментите в които отивам към работното ми място, обезпокояван единствено от трафика по улицата. Точно в този откъс от време, вчера се замислих за две случки, изживяни от мен, но подминати без да им се отдаде заслуженото внимание на поучителни истории, изграждащи по –

...http://www.blogger.com/profile/12450009536933883721noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-4861667140793793740.post-2179182569340531512009-03-29T04:42:00.005+03:002009-03-29T18:24:41.048+03:00

Започнах да пиша, когато почувствах нужда да споделям мислите си в писмена форма. В този ден аз бях седнал спокойно в транзитната част на софийското летише и бях вперил поглед в еднопосочният билет, който ми напомняше, че една голяма промяна навлиза в моят живот. Промяна, която със сигурност щеше да изиграе решаваща роля в моето развитие. Толкова сигурно, колкото и самолета навън, който току що

...http://www.blogger.com/profile/12450009536933883721noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-4861667140793793740.post-85946194521815444462009-03-28T03:46:00.013+02:002009-03-29T18:30:39.620+03:00

Човек възприема заобикалящият го свят според нивото на което се намира като себеосъзнаване. Когато разберем себе си, нещата които ни харесват, отблъскват или привличат започваме да проявяваме интерес към останалият свят. А той се разкрива за нас в блясъка за който сме готови да понесем. Няма как да видим повече от това, за което сме готови, защото дори допира с новото няма да предизвика реакция в

...http://www.blogger.com/profile/12450009536933883721noreply@blogger.com3