Седемте рилски езера и срещата ми с магията на колективното съзнание. Част втора

Дойде време за разходка преди вечерята. Колко добре е когато имаш до себе си, човек, който е идвал тук и преди, Не че нямаше да намеря начин да оползотворя времето си сред обществото и природата, но напътствията на спътницата ми, се оказаха много полезни. Пътя ни мина през чешмичката с форма на две ръце, от които тече водата. Тъкмо една група туристи имаха лекция от водача си, включваща части от историята за тази извираща вода и данни за живота на Учителя. Беше впечатляващо да видя събрани толкова много хора, изпитващи близост до учението на Беинса Дуно. Но имаше и нещо друго, което ме впечатли, негативно този път. Това беше Рибното езеро, за което Учителя казва да следим за състоянието му, тъй като каквото е то, такова е състоянието и на България. От всичките седем езера, то беше най – замърсено. Крачехме по камънаците, забързали ход към следващите езера и си мислех, как бих могъл да го почистя. Да докарам лодка, макар, че ми е интересно как ще я домъкна дотук. В мислите си стигнах и по – далеч, щом си помислих, че мога да влезна с водолазен костюм за да го почистя. Мисли, идеи и терзания как да дам своя признос за състоянието на ... България като цяло. Изпреварвайки събитията ще споделя, че на следващия ден забързан се придвижвах сам, оставил зад гърба си стотиците хора с които играхме Паневритмия, за да си оправям багажа и да тръгвам към града. Когато волята да дам своя принос към състоянието на езерото (и състоянието на родината, съответно), ме тласна по камъните към езерото, където направих опит да разчистя езерото без да се намокря. Тук се сблъсках с реалността, която ми даде порив за да се срещна и идеята, която Учителя ни е повелил за езерото. То не беше умишлено замърсено, т.е тези тревички не бяха свободно плуващи по повърхостта, както си мислех. Това бяха водорасли, които здраво захванати за дъното, правеха невъзможно тоталното им прочистване. Точно както силите, които рушат България и познатия ни свят... Тогава осъзнах неразбирането, което имах към думите на Учителя. Сякаш ако бях влезнал и изчистил езерото, положението на родна България щеше да се оправи. Той е знаел взаимовръзката именно на това езеро със сидбините на родината и ни е дал знанието как да разчитаме правилно истинското състояние на България по състоянието на Рибното езеро. Не ни трябват жертви за да чистим физически езерото, то е символ свързан със състоянието на Родината ни и никое физическо действие няма да има онзи изчистващ ефект, който човек от тази плътност на разумност си мисли. Колко наивен бях вчера, си помислих...

Преминахме през езерата Близнака и Трилистника и се отравихме към мястото над езерото Бъбрека, където в ранните утрешни часове щяхме да слеем в едно песни, движения и музика, за да бъдем част от промените, които се извършват в микро- и макро космоса. Ето това беше за мен Паневритмията  - хармония от музика, движения и песни, които хората вършеха, а малцина от тях реално осъзнаваха каква енергия се развихря в един по фин свят, за който още не бяхме съзряли, поне не всички.

Изкачихме се до върха и ето, че се откриха кръговете, очертани с бели камъни. Това сякаш вече го бях изживял и преди. Дали всичко изгледано по темата, вече беше създало една утвърдена картина в ума ми или наистина съм бил тук вече, можех само да гадая, за това се забързах до най – малкия кръг от камъни, където съвсем машинално застанах по средата, затворих очи и останах безмълвен. А жената, която ме водеше по пътя до тук, внезапно започна да пее – „Първият ден на пролетта”. Моята любима песен на Учителя, а аз пропусках енергиите, които преминаваха през мен в този момент... Уникално силни емоции на радост, блаженство, мир и една, а може би две сълзи, които се стекоха, неудържимо по еуфорично усмихнатото ми лице. Този момент ще го запомня! Нямаше как да не го споделя и с любимата, макар чрез съобщение. По – късно споделих приживяното и с брат ми и братовчед ми, когато ме потърсиха по телефона. Но всичките тези споделяния ми се сториха малко постни. Това е все едно да обясняваш на незрящ човек, колко са красиви планините, като му описваш чукарите и разстителните видове, разнообразието на животни, поточета, рекички... дали обаче го вижда и усеща истински? Едва ли. А така както го усещаш ти, дали ще успее? Немислимо дори! Да това е от онези интимни моменти, за които колкото и да споделяме, те няма как да бъдат разбрани истински, докато не се преживеят, но дори тогава стават част от чужда опитност и нямат никаква връзка с онова, което ти си изживял. Тези неща са твърде лично емоционални и споделянето може да намали силата и качеството им, особено ако срещнат неразбиране в отсрещната страна.
Беше станало време за вечеря, когато пристигнахме обратно в месността до хижата. Хапнахме скромно и отново престъпих онова, което си бях обещал за споделянето на храната, тъй като сякаш момента не беше подходящ или пък аз не бях пораснал за това. Мислех си, че липсата на обща трапеза „скопява” близоста, но каква ти обща трапеза като имаш цялото пространство околу палатките. Май нещата стигат до оправдание, когато човек няма волята за нещо. В същото време горе на полевата кухня приготвяха вечерята. Оставих спътницата си да приключи вечерята си, а аз се качих до за да почувствам мястото.
Слънцето беше вече ниско долу, готово да се скрие зад билата на Рила планина. Тогава срещнах отново момичето с което пътувахме заедно на лифта. До нея беше и нейният спътник – човек с толкова лъчезарно излъчване. Сякаш познавах и двамата от дълго време. Всъщност хората, които виждах околу себе си, бяха така познати и близки. А всъщност там нямаше ни едно познато за мен лице. Това беше едно вътрешно усещане, едно дежавю, ако ще човек. Именно срещата с колективното съзнание, където всички сме част от познатото цяло и като такива близоста не ни е чужда. Самата близост до колективното те прави съпричастен и поражда в теб мисли и чувства, породени от излъчваното от останалите хора. Мислех си, седнал на една скала – „човек се влияе от заобикалящата го среда”. Ако поставим един човек на военния фронт, за пример, обграден от воюващи, на нивото на възприятията и мислите, той започва да резонира с хората околу себе си. Поставяйки, обаче, същият този човек, в една духовна общност, за пример, през него ще преминават голяма част от онези мисли, чувства и усещания, които идват от общото. Така ние не се изменяме фундаментало, а само частично. Всеки запазва своята уникалност, но повлиян вече от общата мисъл, която е обославяща.

Ето и следващият момент за който само бях чел и гледал от кратките филми за учението. Хората от братството, които чистеха лещата за утрешния обяд и с грейнали лица пееха песните, дадени от Учителя. Така ми се прииска да седна и да им помогна и аз. Но се опасявах, че нямаше място на пейката, а и едва ли щях да се впиша в цялата картинка след като не знаех дори една от песните, а те всичките пееха така красиво.

Стана време за изпращане на слънцето. Интересното за мен беше, че молитвите и песните започнаха значително по – късно, когато слънцето беше вече залязло. Но както ми обясни един човек – „ние не изпращаме физическото слънце, а духовното му проявление”. Това не резонираше с моето разбиране, тъй като аз винаги изпращах слънцето, като физическо проявление на Бога. Но не твърдя, че моето е право или чуждото е грешно, а просто че онова, което беше истина за тях не беше осъзната истина за мен. С тези мисли си легнах да спя, вярвайки, че на сутринта ще имам отговор. Но, не, нощта ми беше дадена за друг урок – друг път да не тръгвам неподготвен за лагеруване на такава надморска височина, без шапка, без нужните дрехи, без добри обувки и какво ли още не. Като баща на две годишен син, зная какво е да се събуждаш десетки пъти  през нощта, но да зъзнеш от студ цяла нощ, не знаех какво е. А мислихме да дойдем дори с малкия. Другият път може би, вече си научих урока.
Не беше трудно да се събудя в пет часа сутринта, тъй като на всеки половин час се будех схванат и премръзнал. Вярвах, че ако се разтъпча преди утринната молитва ще се сгрее тялото ми. Но онзи студ през нощта се оказа „приказка” в сравнение със студа, които изпитваше съненото ми изтощено тяло преди и по вряме на молитвата. А аз се чувствах толкова обиден на себе си, че вместо да посрещнем слънцето всички заедно с обща молитва, както си го представях, мислите ми трябваше да бъдат заети с физическото ми оцеляване. Невярвах, колко малко и тънко се оказа привидно широкото и дебело зимно яке. След като не успях със цялото си сърце и мисъл да посрещна редом с другите слънцето, то поне споделих чаша топла вода с хората от братството. И онзи вкусен, ръчен, пълнозърнест хляб, които раздаваха с малко сиренце. Благодат!
Всеки имаше малко време да се подготви и да се отрави в посока Бъбрека за Паневритмия. Облекчение за мен беше да разбера, че там ще се преобличем с белите дрехи. Така няма нужда да се катеря до там с белия панталон от сватбата ми (тъй като бях целия в бяло) и любимата ми бяла ризка, която само до преди година ми беше абсурдно тясна, а сега вече дори приятно широка. Успокоение за мен беше и уговорката, че моята спътница ще ме води в движенията от Паневритмията, тъй като за краткото време в което я практикувах, не успях да науча всичките движения. Но ето, че докато стигнем върха, вече се бяхме изгубили. Там се намерихме с онази жена от Парагвай, която на чист български пееше песните на Беинса Дуно, без да знае дори малко от родната реч. С нея решихме, че ще си партнираме след малко. Но Бог имаше друго решение за мен, а то със сигутност беше най – правилното. Аз по – бързо се преоблякох и ѝ казах, че ще я чакам малко по – напред, докато само няколко крачки след това едно лъчезарно момиче не се приближи до мен и не ме попита, дали съм сам. Аз се огледах, но дори не виждах парагвайката, а тя не би трябвало да е на повече от няколко крачки. Бях смаян, не толкова от това къде изчезна, а от това колко различни са Божиите промисли от нашите. Това момиче не само ми даваше увереност с напътствията си, но толкова лесно схващах движенията едно след друго, като само с лека усмивка и голям ентусиазъм ми обясняваше всичко, което трябваше да зная за всяко упражнение по отделно. Бях попаднал на точния човек си помислих, а послед си спомних, че самата парагвайка ми сподели, че не знае всички движения, а моята спътница още по – рано също каза, че все още се чувства несигурна. Е аз бях забравил тези подробности, но силата над мен не, Тя си вършеше Нейната работа. А аз се наслаждавах на магията, която беше околу мен. Всичките тези хора, движенията, песните, музиката и, о да, „Първият ден на пролетта”, моята любима песен на Учителя. Каква еуфория нарастваше в мен с всяка следваща стъпка, с всяко следващо движение. Паневритмията е Божествен дар за нас човеците!

Благодарен на моята „ учителка” по Паневритмия, на всички които се бяхме събрали и на Всички, които споделяха момента от едно по – висше ниво, аз забързано се преоблякох и се запътих на долу към палатката си, защото все още не знаех дали нямаше да се наложи да съм на работа само след няколко часа. Но мисълта, че работата ми в града не е точно това, което бих желал да бъде, оставаше някак незначителна спрямо гледките, които се откриваха пред мен, спрямо музиката и песните, които идваха от горе и спрямо спомените, които това пътуване, остави в мен.

Знаете, че „на хубавите хора им се случват хубави неща”. Е, аз се чувствах изключително хубав, когато пристигайки до палатката заварих две съобщения и две пропуснати обаждайки, всички с един контекст – „днес не идвай на работа”... Моето желание беше преизпълнено. Благодаря и до ден днешен на Бога за това, че ми даде възможността да изживея всичко онова, което преди това беше само блян за мен. За възможността да се насладя на спокойно сбогуване с онова Велико съзнание, което оставих там високо околу езерата на Рила планина. За всички сродни души, с които си бяхме определили среща там, дори без разума ни да го знаеше. Макар да не помня нито едно име, аз никога няма да забравя излъчването и онази близост, които изпитахме взаимно. Изказвам и сега – „Благодаря, ти Боже, за възможността да посетя това място, да се срещна с тези ближни души и да почувствам онова колективно съзнание, от които всички сме част. Нека никога не се губи тази връзка, която, кой знае, за кой ли път ние отново направихме”. До нови срещи братя и сестри.

Седемте рилски езера и срещата ми с магията на колективното съзнание

Сутришните часове на 17ти. Събудих се напълно наспан и зареден с енергия за този ден, който толкова дълго чаках. Всъщност, ако човек гледа на желанието ми да посетя събора на Седемте рилски езера от погледа на спонтанното ми решение, което дойде през следобеда на миналия ден, то ще му се стори повърхностно и мимолетно. Но всяко нещо си има своята предистория и причинно – следствена връзка. Желанието ми да се докосна до онова, което се случва на този събор идва от първите моменти в които осъзнах учението на Учителя (Беинса Дуно). Този момент е, може би, с една – две години по късно от първия път в който се запознах с учението и личността на Петър Дънов. Но за да назрее момента се изисква търпение и то не винаги става с първото докосване до новото. Всъщност, ново за Аза, не и за душата.

Усещах толкова близо до себе си, всичките онези духовни практики и учения за които знаех, че се преплитат в дните на събора на Всемирното Бяло Братство. И когато разбрах окончателно, че следващите два дена ще ми бъдат почивни, не се подвоумих и за миг. Всъщност двоумение имаше, но относно това дали да пътувам с кола или с друг транспорт. И ако имах повече време нямаше да се чудя толкова, а щях да хвана ранния влак. Но условията ми диктуваха други решения. Багажа беше вече стегнат, а мислите, които ме водеха нагоре към езерата не ми даваха покой и съня настъпи в ранните утринни часове. Въпреки това, за човек който не обича да става в седем сутринта, се чувствах изключително бодър. Бърза но осъзната благодарност за възможностите, които ми се дават през този ден и ето, че вече пътувах с колата и пътната карта на една ръка растояние от мен. Да, понякога изпитвам вътрешна неувереност в правотата си и за това често бъркам посоките. Така за по напряко, преди да излезна от града, го обиколих по периферията, докато осъзная, че понякога е по – добре да спреш за минутка, да погледнеш картата и тогава уверено да продължиш. Но за пръв път пиех толкова ароматно кафе от кафе автомата на една бензиностанция, което ми припомни, че нищо не се случва напълно случайно и без причина. Пътя беше спокоен, но не и мислите ми. И въпреки, че обичам да отивам на ново място без предварителна нагласа, това все още се оказва доста мъчително за интензивната ми мисъл. Вече се представях като част от кадрите и снимките, които бях разгледал през годините от събора. Виждах себе си на молитвения връх рано сутринта, на беседи след вечерната молитва и на вълшебната Паневритмия, която познавах само от няколкото движения, които практикувах рано сутрин в Кипър, докато няколко месечният ми син ме гледаше и се радваше от вътрешната страна на големите стъклени врати. Но не забравях в отнесеността ми, че имам на разположение само една нощ и ако не получа успокояващо обаждане или съобщение, ще ми се наложи да бързам веднага след Паневритмията за да се прибирам в големия мръсен град, за да задоволя желанията на хората за които работя. Бързах, но това не ме поставяше в нарушения по пътя, а блажено се наслаждавах на природата, като не се отклонявах от целта, която следвах. С малко помощ и напътствия и с значително повече от предвиденото гориво, аз стигнах Паничище и се отправих в посока към лифта за езерата. Километър преди паркинга помислих, че може да няма свободни места (като в представите си имах идеята за обикновен паркинг) и отбих на самия път от лявата страна, както бяха сторили това десетки, а по – късно по пътя за лифта разбрах, че всъщност са стотици, колите паркирали преди самия паркинг. А паркинга се оказа огромна част преди самия лифт, където спокойно срещу 5 лева ще оставиш колата си. Това подбуди съмнение относно правилноста на избора, който бях направил. Но вече бях твърде далеч от колата, а и онова усещане за част от цялото, ме водеше нагоре заедно с десетките крачещи околу мен. Ето и първата възможност да помогна на човек. Ляво от мен една жена на възраст мъкнеше повече багаж от възможностите си, а може би и от моите. И макар, че едната ми ръка, вече беше заета от сака пълен с изключително нужното одеало, както разбрах след нощта прекарана там, аз все още имах една свободна ръка. Предложих и да и помогна, а погледа и на успокоение, с което тя отвърна, ме накара да се почувствам още по - щастлив от решението, което бях взел. Все пак това не е обикновена разходна в планината, тук се извършва работа с едни велики от нашето ниво на разбиране, сили, към които ние отдаваме съпричастност с присъствието и делата си. Стотици хора се бяха наредили пред лифта и още десетки пред касата за закупуване на билетче. Това от гледна точна на информацията която имах, че на ежегодния събор се събират понякога до 5 хиляди човека, не ме очуди. Спокойно стоварих целия багаж и се наредихме с вече познатата жена на опашката. Тя е приказлива жена, която има какво да каже, има и сутрешния интусиазъм да го прави. А аз освен участник в разговора се опитвах да долавям онези фини емоции и енергии, които се предават от човек на човек, от група на група, особено силни, когато има събиране на толкова голяма маса от хора, дошли със сходна цел, макар с различно разбиране за нея. Да, масата от хора бяха лъчезарни и разнородни хора по националност, цвят, дрехи, маниери и разбиране, но бяха дошли тук заради събора. А събора се разбираше от сто човека по сто различни начина. За това приемам моето мнение и усещане за „магията” както по – рано озаглавих статията, за субективна истина. Имаше хора, чието излъчване магнетично те привлича, някак близки, познати сякаш от цяла вечност се знаете, а всъщност за пръв път се виждате, а дали сега не се събираме онези души, които близо век се събираме за традиционния събор на Бялото братство... Въпрос на предположение или ниво на осъзнаване, може би. И все пак на такива места не липсват битовизмите и делничните човешки разговори, постъпки и мераци. Имаше компании, които идваха за да си пийнат и явно вече бяха започнали. Те щяха да останах в новата хижа предполагам, където „новото” се обособява от „старото”, което личи и по позволението да се пие алкохол и консумира месо. Въщност новата хижа и района околу нея, събираше хора от различни философски течения, както това ми стана ясно от групата пееща „Харе Кришна”, срещата на любителите на Сал Ракели, последователи на Учителя, йогини от различни школи и просто хора, дошли заради природата. Многолик е събора околу седемте езера, но има едно място където се е запазил духът и атмосферата, макар и значително променено след физическата смърт на Учителя. Това е района на старата хижа, където се стига след почти час катерене по каменистата Рила. Природата е живописна и макар скалистите гледки да са коренно различни от зеленината на любимите за мен Родопи, аз намирах нещо величествено в това място, по което е стъпвал Учителя и учениците му. Това не е култ към личността на Петър Дънов и стъпките от физическите му пътища, а едно вътрешно усещане за близост до пътя на Словото, което той е предавал по тези места. Докато бършех потта от челото си и решавах кой от скалистите маршрути да поема си представях как от тук са минавали учиниците, а той ги е водил и сядайки от време на време е предавал мъдроста, която те са избрали да приемат, още преди да са се родили в тленните си тела. Тяхната среща на Учител – ученик е била предопределена в онова поле с фина структура, която ние наричаме „оня свят”. Колко близко се чувствам до тях, което отново ме води до размисъл, дали това са съчинения на Аза или спомени от предишни животи. Все още не съм достигнал ниво от което ясно да разбера това. И в този момент на мисли за духовното и за приятната болка в мускулите на краката, се разнесе песен. Хората околу мен, събрани от няколко континента, част от които не знаят и една българска дума, пеят на чист български, песните на Учителя. Каква еуфория от чувства и емоции. Какво блаженство за сетивата. Тук за пръв път от началото на деня, но не и за последен, си помислих, колко редки са тези моменти, когато действителността надминава мечтаното, а момента беше точно такъв. Такава сила се вля в мен, че допълнителния товар, които на драго сърце пожелах, ми се стори съвсем на мястото си.  Ето, че наближихме старата хижа и закрачихме между палатките, които се простираха чак до самия „молитвен връх” както се наричаше най – близкото, високото място. Не предполагах, че Желанието и Волята могат да разпънат палатка на места, където дори и изправен човек трудно си намира място. А хората просто се бяха настанили на сантиметри от скалите, или между два храсталака на един склон, или в пукнатините на планината, където свити на две, а в случаи и на три, прекарваха нощта. Великолепно се разкриваха пред мен силата на Волята, Вярата и Желанието.

Ето, че на съвсем не толкова екстремно място, макар и с лек наклон, си намерихме и ние с моята спътница нашите места за разпъване на палатки. Първо едната, после и другата и ето, че глада ни накара да поседнем и да сложим залък – два в устата. Всеки отиде към палатката си но ... странно, уж е нормално са си хапвам на входа на палатката сам, но нещо вътре в мен ме глождеше и ме побутваше да споделя храната си, макар, човека в близост да си имаше храна и да се хранеше, привидно необезпокояван от подобни мисли, на входа на своята палатка. Подлегнах плахо към обядващата жена, но сякаш човешкото в мен ме бутна обратно на земята и довърших скотски остатъка от сандвича си. А енергиите в мен, май ме насочваха към нещо друго. Обещах си, че следващия път ще споделя храната си и ще се нахраним заедно. И макар, да се познавахме само от няколко часа, това желание стоеше толкова естествено на мястото си.  За пореден път си дадох сметка как законите на градския, ежедневен човек, тук стоят неуместно.

Следва продължение...

ЛИМОН И СОДА БИКАРБОНАТ – 10 000 ПЪТИ ПО СИЛЕН ЕФЕКТ ОТ ХИМИОТЕРАПИЯТА !!!

Когато говорим за замърсяване от световен мащаб, трябва да имаме предвид, че една част от хората замърсяват тъй като не отдават голямо значение на деянията си. Те изхвърлят фасовете си, боклуците си и всякакви отпадъци в природата, реките или аерозолите и вредните газове във въздуха. Понякога наложително, като карането на кола, самолет или пръскането с освежител, парфюм или отрова, която изхвърляме с канализацията, но тя все пак отива обратно в природата. Това е едната част от хората, които от вредни навици, несъобразимост или простащина, замърсяват майката земя. Има обаче една друга част от човечеството, което съвсем съзнателно и целенасочено вредят и тровят хората и природата. Онези, които впръскват аерозолни отрови в атмосверата, тези които тровят земята ни с ГМО организми и отравят храната ни, други които "прочистват" водата ни с хлор, флуор и прочие отпадачни химикали. Те и още куп други тровители на човечеството и земята ще понесат своята отговорност свише, когато му дойде времето. Ние - земляните имаме три варианта. Или да се правим, че нищо не се случва и да не обръщаме внимание на "конспиративните теории", или да се опитаме да живеем в стерилна среда изключваща всичко вредно, включително и здравия разум... или знаейки лошите неща с които нашите себеподобни ни тровят, да се опитаме да се предпазим от онези неща, от които можем и да се защитим с онези средства с които можем. Знаейки, че болестите се предизвикват понякога изкуствено, като замърсяване на храна, ваксини, въздух и храна, ние трябва да се предпазим от онези неща от които можем. Когато всички фактори са малко или в повече замърсени и няма как да ги изключим, то поне можем да ползваме природните средства и методи за лечение и профилактика. Аз живея в един от най - замърсените градове в България - Пловдив. И тъй като за сега няма как да избавя себе си и семейството ми от отровите на града, мога поне да засиля имунитета на телата ни чрез различни начини. Днес ще ви запозная с един от тях. Метод чрез който всеки може да се прочиства от нечистотийте, които на свой ред образуват болестите.

ПИЙТЕ ЛИМОНОВ СОК ВСЕКИ ДЕН, АКО МУ ДОБАВИТЕ ЕДНА ЛЪЖИЧКА СОДА БИКАРБОНАТ Е ОЩЕ ПО – ДОБРЕ.

Лимонът е един вълшебен плод, който има способността да убива раковите клетки. Той е 10 000 пъти по-силен от химиотерапия. Защо не знаем за това? Защото има организации, които нямат интерес да знаем за чудните качества на лимона. За това, от сега нататък можете да помогнете на приятел, който има нужда, да разпространите това знание – трябва да се пие сок от лимон с малко сода бикарбонат за предотвратяване заболяването. Без захар или подсладители, вкусът е приятен – натурална лимонада. И разбира се, не предизвиква ужасно ефектите от химиотерапията. И ако можете да го направите, засадете си едно лимоново дръвче. Всичките му части са полезни.
Колко хора умират докато тази тайна се пази внимателно, за да не бъдат поставени в рискове печалбите на големите корпорации.

Както добре знаете лимоновото дърво е ниско. Той заема много пространство, известно е под името на лимон, лима, limoeiro (gal.), llimoner (cat.), limoiaritz (eusk.).

Този плод има силен анти – канцерогенен ефект. Освен това има много други свойства. Има много силен ефект върху кисти и тумори. Този плод лекува от рак, тестван е за рак на всички видове, а ако се добави бикарбонат е още по- добре, защото ще се промени стойността на рН на тялото.

Лимонът притежава много силен анти – микробен ефект с много широк спектър на действие против бактериални инфекции и гъбички – те обикновено живеят на места с висока киселинност, добавянето на бикарбонат към вашият Лимонов сок вие ще промените стойността на рН на тялото към алкална, каквато в същност трябва да бъде , за да сте здрави. Лимонът е ефикасен срещу вътрешни паразити и червеи, регулира високо кръвно налягане и е Антидепресант, намалява стреса и нервните разстройства.
Интерес представлява източника на тази информация: идва от един от най – големите производители на лекарства, който казва, че след повече от 20 лабораторни тестове, извършени от 1970 до сега данните сочат че:
Лимонът унищожава злокачествените клетки в 12 типа рак, включителноно дебелото черво, гърдите, простатата, бял дроб и панкреас.
Вещества от това дърво забавят растежа на раковите клетки и оказват 10 000 пъти по-добър ефект  от продукти като Adriamycin, химиотерапия, и наркотичните продукти, които се използват обикновено в света.
И това, което е още по – изненадващо: този вид лечение, с екстракт от лимон и бикарбонат, унищожава само злокачествените ракови клетки и не засяга здравите клетки.

Институт на науките на здравето, L.L.C. 819 н. Чарлс Стрийт Балтимор, MD 1201
Instituto de Ciencias de la Salud, L.L.C. 819 N. Charles Street Baltimore, MD 1201

източник:http://blogzaserioznihora.blogspot.com

Лечебните свойства на содата бикарбонат

Част 1. Области за използване на сода бикарбонат

1. Профилактика и лечение на рака.
2. Лечение на алкохолизъм.
3. Отказване от тютюнопушене.
4. Лечение на всички видове наркомании и токсикомании.
5. Извеждане от организма на олово, кадмий, живак, талий, барий, бисмут и други тежки метали.
6. Извеждане на радиоактивни изотопи от организма, профилактика на радиоактивното заразяване на организма.
7. Извличане, разтваряне на всички вредни отлагания в ставите, в гръбначния стълб; на камъни в черния дроб и бъбреците, лечение на радикулит, остеохондроза, полиартрит, подагра, ревматизъм, бъбречнокаменна болест, жлъчнокаменна болест; разтваряне на камъни в черния дроб, жлъчния мехур, червата и бъбреците.
8. Изчистване на организма за усилване на вниманието, концентрацията, равновесието и успеваемостта на неуравновесени деца.
9. Изчистване на организма от отровни вещества, изработени при раздразнение, злоба, омраза, завист, съмнение, недоволство и други вредни чувства и мисли на човека.

Содата се взима на гладно, 20-30 минути преди ядене (да не се взима веднага след ядене – може да има обратен ефект).

Да се започва с малки дози – 1/5 чаена лъжичка,
постепенно дозата се увеличава до 1/2 чаена лъжичка.

Содата може да се разтвори в чаша топла или гореща вода (или горещо мляко) или да се вземе в сух вид, като се пие (задължително!) гореща вода или мляко (една чаша).
Да се взима 2-3 пъти на ден.

Съвременни изследвания

В организма на човека, животните и растенията содата неутрализира киселините, повишава алкалните резерви на организма за поддържане в норма на киселинно-алкалното равновесие.
При човека показателят на киселинността pH на кръвта трябва да се намира нормално в границите 7,35-7,47. Ако pH е по-малко от 6,8 (много кисела кръв, силна ацидоза), то настъпва смърт на организма.

Понастоящем повечето хора страдат от повишена киселинност на организма (ацидоза), като имат pH на кръвта под 7,35.

При pH под 7,25 (силна ацидоза) трябва да се назначи алкализираща терапия: прием на сода от 5 до 40 грама на денонощие.

Причините за ацидозата са отровите в храната, водата и въздуха, лекарства, пестициди. Голямо отравяне на хората с психически отрови става от страх, безпокойство, раздразнение, недоволство, завист, злоба, омраза. При загуба на психическа енергия бъбреците не могат да задържат в кръвта висока концентрация на содата, която при това се губи с урината. Това е друга причина за ацидозата: загубата на психическа енергия води до загуба на алкали (сода).
За корекция на ацидозата назначават 3-5 грама сода на денонощие.

Содата унищожава ацидозата и повишава алкалните резерви на организма, като измества алкално-киселинното равновесие към алкалната страна (pH приблизително 1,45 и повече). В алкалния организъм се извършва активация на водата, т.е. нейната дисоциация на йони Н+ и OH- за сметка на аминните основи, аминокиселини, белтъци, ферменти, нуклеотиди РНК и ДНК. В активираната вода, наситена с огнената енергия на организма, се подобряват всички биохимични процеси: ускорява се синтезът на белтъчини, по-бързо се обезвреждат отровите, по-активно работят ферментите и аминните витамини, по-добре действат аминните лекарства, които имат огнена природа и биологически активните вещества.

Здравият организъм изработва за храносмилането силно алкални храносмилателни сокове. В дванадесетопръстника храносмилането се извършва в алкална среда под действието на следните сокове: панкреатичен сок, жлъчка, сок на слизестата обвивка на дванадесетопръстника.

Всички сокове имат висока алкалност.
Панкреатичният сок има pH=7,8-9,0.
Ферментите на панкреатичния сок действат само в алкална среда.

Жлъчката нормално има алкална реакция pH=7,50-8,50.
Секретът на дебелото черво има силно алкална среда pH=8,9-9,0.

При силна ацидоза жлъчката става кисела pH=6,6-6,9 вместо нормата pH=7,5-8,5. Това влошава храносмилането, което води до отравяне на организма с продукти на лошото храносмилане, до образуване на камъни в черния дроб, жлъчния мехур, червата и бъбреците.
В кисела среда спокойно живеят глисти и други паразити. В алкална среда те загиват.

В киселия организъм слюнката е кисела pH=5,7-6,7, което води до бавно разрушаване на зъбния емайл. В алкалния организъ слюнката е алкална: pH=7,2-7,9  и зъбите не се разрушават. За лечение на кариеса освен флуор трябва два пъти дневно да се приема сода, за да стане слюнката алкална.

Като неутрализира излишните киселини, содата повишава алкалните резерви на организма, прави урината алкална, което облекчава работата на бъбреците (запазва психическата енергия), запазва глутаминовата аминокиселина, предотвратява отлагането на камъни в бъбреците.
Забележително свойство на содата е това, че нейният излишък лесно се извежда от бъбреците, като дава алкална реакция на урината. Но тялото трябва да се приучава към содата по-продължително, защото алкализирането на организма със сода води до извеждането на голямо количество отрови (шлаки), натрупани от организма през многото години кисел живот.
В алкална среда с активирана вода многократно нараства биохимическата активност на аминните витамини: В1, В4, В5 или РР, В6, В12.

Витамините, които имат огнена природа, могат напълно да я проявяват само в алкална среда. В киселата среда на отровения организъм даже най-добрите растителни витамини не могат да проявят своите най-добри качества.
“Мускус и горещо мляко със сода предпазват много добре. Студеното мляко не се съединява с тъканите, а горещото мляко със сода прониква в центровете.
Затова за подобряване на всмукването на содата от червата тя се приема с горещо мляко. В червата содата реагира с аминокиселините на млякото, като образува алкални натриеви соли на аминокиселините, които по-лесно от содата се всмукват в кръвта, като повишават алкалните резерви на организма. Големите дози сода с вода не се всмукват и предизвикват разстройство, използват се като слабително.
Содата се използва при отравяне с метанол, етилов спирт, формалдехид, флуор, йод, живат и олово.

За отказване от тютюнопушене: изплакване на устата с гъст разтвор на сода или намазване на устната кухина със сода със слюнка: содата се поставя на езика, разтваря се със слюнката и предизвиква отвращение към тютюна при пушене. Дозите са малки, за да не се наруши храносмилането.

В Живата Етика за содата в Учението на Живата Етика, записано от Елена Ивановна Рьорих, нееднократно се говори за необходимостта от използване на содата, за нейното благотворно влияние върху организма на човека.

В писмо от 1 януари 1935 г. Елена Рьорих писше: “Владиката много препоръчва на всички да се научат да приемат сода два пъти дневно. Това е изумително предпазно средство от ного тежки заболявания и в частост от рак.”

4 януари 1935г. : “Аз приемам сода ежедневно, понякога при силно напрежение, до 8 пъти на ден по една кафяна лъжичка. При това просто я изсипвам върху езика и пия вода. Също така много добре действа при всички простуди и напрежения на центровете горещо, но не прекипяло мляко със сода. Добре е и на децата да се дава сода в горещо мляко”.
18 июля 1935 г. : “След това ви съветвам ежедневно да приемате два пъти дневно сода бикарбонат. При напрежение в слънчевия сплит приемането на сода е незаменимо. И изобщо, содата е най-благотворното средство, тя предпазва от всевъзможни заболявания, като се започне от рак, човек трябва да се научи да я взима всеки ден, без пропуски …

Също така при болки в гърлото незаменимо средство е горещото мляко, но да не е кипнало, също със сода. Обикновената пропорция е кафяна лъжичка сода на чаша мляко. Препоръчвайте содата на всички. Също така внимавайте стомахът да не е обременен и червата да са чисти.”

Великият Учител препоръчва на всички хора ежедневен прием на сода два пъти дневно: “Правилно е, че не забравяте значението на содата. Не напразно са я наричали “пепел на Божествения Огън”. Тя спада към тези широко давани лекарства, изпратени за полза на цялото човечество.
Трябва да се помни за содата не само при болест, но и сред благополучието. Като връзка с огнените действия, тя е щит от тъмнината на разрушението. Но тялото трябва продължително време да се приучва към нея. Содата трябва да се взима всеки ден с вода или мляко. Като се приема содата, тя трябва като че ли да се насочва в нервните центрове. Така постепенно може да се въвежда имунитет.”
“За отслабване на диабета приемат сода … мляко със сода винаги е добре…”.
«Явлението на препълване с психическа енергия предизвиква многи симптоми както в крайниците, така и гърлото и в стомаха. Содата е полезна, за да предизвика разреждане, също така горещото мляко …».

«При раздразнение и вълнение препоръчвам всякакви видове мляко като обикновена противоотрова. Содата усилва действието на млякото.»
«При вълнение – преди всичко, недояждане и валериан, и, разбира се, мляко със сода».
Лечение на кашлица: «…Мускус и горещо мляко предпазват добре.”

«Содата е полезна и нейният смисъл е толкова близък до огъня. Самите содови полета се наричали пепел на Великия Пожар. Така още в древността хората са познавали особеностите на содата. Повърхността на Земята е покрита със сода за широка употреба”.
«Запекът се лекува с различни методи, като се забравя най-простият и естествен, а именно: обикновена сода с горещо мляко. В дадения случай действа металът натрий. Содата е дадена за широка употреба от хората. Но за това не знаят и често използват вредни и дразнещи лекарства”.
“Огненото напрежение се отразява на някои функции на организма. В такъв случай за правилната работа на червата е необходима сода, която се взема в горещо мляко… Содата е добра затова, че не дразни червата”.
«Към обичайното изчистване на червата може да се добави редовно приемане на питейна сода, която има способността да неутрализира много отрови…”
На 1 июня 1936 г. Елена Рьорих пише: “Но содата получи всеобщо признание и сега от нея се увлякоха особено в Америка, където тя се използва едва ли не против всички болести… На нас ни е препоръчано да приемаме сода два пъти на ден, така както валериан, като не пропускаме нито един ден. Содата предпазва от много заболявания, включително и от рак”.
8 юни 1936 г.: “Изобщо, содата е полезна почти при всички болести и предпазва от много заболявания, затова не се страхувайте да я вземате, така както и валериан”.
«Това е изумително предпазно средство от много тежки заболявания, в частност от рак. Аз съм чувала за случай на излекуване на застарял външен рак, като се посипва със сода. Когато си спомним, че содата влиза като главна съставка в състава на кръвта ни, то става понятно нейното благотворно действие. При огнени явления содата е незаменима”.
За дозите на приема Елена Рьорих пише: “Дозата за сода за момче на 11 години с диабет: четвърт чаена лъжичка 4 пъти на ден”.
“Един английски доктор използвал обикновена сода за всякакви възпалителни и простудни заболявания, включително възпаление на белите дробове. При това той я давал в доста големи дози едва ли не по чаена лъжичка до 4 пъти дневно в чаша мляко или вода. Разбира се, английската чаена лъжичка е по-малка от нашата руска. Моето семейство при всички простуди, особено при ларингит и кашлица използва горещо мляко със сода. В една чашка мляко слагаме чаена лъжичка сода”.
“Ако вие не сте взимали досега сода, започнете с малки дози, по половин кафяна лъжичка два пъти на ден. Постепенно тази доза може да се увеличи. Лично аз взимам всеки ден 2-3 пълни кафяни лъжички. При болки в слънчевия сплит и тежест в стомаха взимам и значително повече. Но винаги трябва да се започва с малки дози.”
На 14 юни 1965 г. Б.Н. Абрамов записал от Майката на Агни Йога: “Интересно е да се отбележи, как чувствителните организми реагират на огненото напрежение. И е добре, ако някой умее да регулира в своя организъм тези приливи на огнените енергии. Содата може да се окаже истинска панацея”.
Содата и основите имат огнена природа. “Содата е полезна и нейният смисъл е толкова близък до Огъня. Самите содови полета се наричали пепел на Великия Пожар”.

В храната на човека “не е нужна изкуствено приготвена киселина”, т.е явно е казано за вредата от изкуствените киселини, но изкуствените основи (сода и калиев бикарбонат) са много по-полезни от калиевия хлорид.

източник:http://www.ezoterikabg.com