ЛИМОН И СОДА БИКАРБОНАТ – 10 000 ПЪТИ ПО СИЛЕН ЕФЕКТ ОТ ХИМИОТЕРАПИЯТА !!!

Когато говорим за замърсяване от световен мащаб, трябва да имаме предвид, че една част от хората замърсяват тъй като не отдават голямо значение на деянията си. Те изхвърлят фасовете си, боклуците си и всякакви отпадъци в природата, реките или аерозолите и вредните газове във въздуха. Понякога наложително, като карането на кола, самолет или пръскането с освежител, парфюм или отрова, която изхвърляме с канализацията, но тя все пак отива обратно в природата. Това е едната част от хората, които от вредни навици, несъобразимост или простащина, замърсяват майката земя. Има обаче една друга част от човечеството, което съвсем съзнателно и целенасочено вредят и тровят хората и природата. Онези, които впръскват аерозолни отрови в атмосверата, тези които тровят земята ни с ГМО организми и отравят храната ни, други които "прочистват" водата ни с хлор, флуор и прочие отпадачни химикали. Те и още куп други тровители на човечеството и земята ще понесат своята отговорност свише, когато му дойде времето. Ние - земляните имаме три варианта. Или да се правим, че нищо не се случва и да не обръщаме внимание на "конспиративните теории", или да се опитаме да живеем в стерилна среда изключваща всичко вредно, включително и здравия разум... или знаейки лошите неща с които нашите себеподобни ни тровят, да се опитаме да се предпазим от онези неща, от които можем и да се защитим с онези средства с които можем. Знаейки, че болестите се предизвикват понякога изкуствено, като замърсяване на храна, ваксини, въздух и храна, ние трябва да се предпазим от онези неща от които можем. Когато всички фактори са малко или в повече замърсени и няма как да ги изключим, то поне можем да ползваме природните средства и методи за лечение и профилактика. Аз живея в един от най - замърсените градове в България - Пловдив. И тъй като за сега няма как да избавя себе си и семейството ми от отровите на града, мога поне да засиля имунитета на телата ни чрез различни начини. Днес ще ви запозная с един от тях. Метод чрез който всеки може да се прочиства от нечистотийте, които на свой ред образуват болестите.

ПИЙТЕ ЛИМОНОВ СОК ВСЕКИ ДЕН, АКО МУ ДОБАВИТЕ ЕДНА ЛЪЖИЧКА СОДА БИКАРБОНАТ Е ОЩЕ ПО – ДОБРЕ.

Лимонът е един вълшебен плод, който има способността да убива раковите клетки. Той е 10 000 пъти по-силен от химиотерапия. Защо не знаем за това? Защото има организации, които нямат интерес да знаем за чудните качества на лимона. За това, от сега нататък можете да помогнете на приятел, който има нужда, да разпространите това знание – трябва да се пие сок от лимон с малко сода бикарбонат за предотвратяване заболяването. Без захар или подсладители, вкусът е приятен – натурална лимонада. И разбира се, не предизвиква ужасно ефектите от химиотерапията. И ако можете да го направите, засадете си едно лимоново дръвче. Всичките му части са полезни.
Колко хора умират докато тази тайна се пази внимателно, за да не бъдат поставени в рискове печалбите на големите корпорации.

Както добре знаете лимоновото дърво е ниско. Той заема много пространство, известно е под името на лимон, лима, limoeiro (gal.), llimoner (cat.), limoiaritz (eusk.).

Този плод има силен анти – канцерогенен ефект. Освен това има много други свойства. Има много силен ефект върху кисти и тумори. Този плод лекува от рак, тестван е за рак на всички видове, а ако се добави бикарбонат е още по- добре, защото ще се промени стойността на рН на тялото.

Лимонът притежава много силен анти – микробен ефект с много широк спектър на действие против бактериални инфекции и гъбички – те обикновено живеят на места с висока киселинност, добавянето на бикарбонат към вашият Лимонов сок вие ще промените стойността на рН на тялото към алкална, каквато в същност трябва да бъде , за да сте здрави. Лимонът е ефикасен срещу вътрешни паразити и червеи, регулира високо кръвно налягане и е Антидепресант, намалява стреса и нервните разстройства.
Интерес представлява източника на тази информация: идва от един от най – големите производители на лекарства, който казва, че след повече от 20 лабораторни тестове, извършени от 1970 до сега данните сочат че:
Лимонът унищожава злокачествените клетки в 12 типа рак, включителноно дебелото черво, гърдите, простатата, бял дроб и панкреас.
Вещества от това дърво забавят растежа на раковите клетки и оказват 10 000 пъти по-добър ефект  от продукти като Adriamycin, химиотерапия, и наркотичните продукти, които се използват обикновено в света.
И това, което е още по – изненадващо: този вид лечение, с екстракт от лимон и бикарбонат, унищожава само злокачествените ракови клетки и не засяга здравите клетки.

Институт на науките на здравето, L.L.C. 819 н. Чарлс Стрийт Балтимор, MD 1201
Instituto de Ciencias de la Salud, L.L.C. 819 N. Charles Street Baltimore, MD 1201

източник:http://blogzaserioznihora.blogspot.com

Лечебните свойства на содата бикарбонат

Част 1. Области за използване на сода бикарбонат

1. Профилактика и лечение на рака.
2. Лечение на алкохолизъм.
3. Отказване от тютюнопушене.
4. Лечение на всички видове наркомании и токсикомании.
5. Извеждане от организма на олово, кадмий, живак, талий, барий, бисмут и други тежки метали.
6. Извеждане на радиоактивни изотопи от организма, профилактика на радиоактивното заразяване на организма.
7. Извличане, разтваряне на всички вредни отлагания в ставите, в гръбначния стълб; на камъни в черния дроб и бъбреците, лечение на радикулит, остеохондроза, полиартрит, подагра, ревматизъм, бъбречнокаменна болест, жлъчнокаменна болест; разтваряне на камъни в черния дроб, жлъчния мехур, червата и бъбреците.
8. Изчистване на организма за усилване на вниманието, концентрацията, равновесието и успеваемостта на неуравновесени деца.
9. Изчистване на организма от отровни вещества, изработени при раздразнение, злоба, омраза, завист, съмнение, недоволство и други вредни чувства и мисли на човека.

Содата се взима на гладно, 20-30 минути преди ядене (да не се взима веднага след ядене – може да има обратен ефект).

Да се започва с малки дози – 1/5 чаена лъжичка,
постепенно дозата се увеличава до 1/2 чаена лъжичка.

Содата може да се разтвори в чаша топла или гореща вода (или горещо мляко) или да се вземе в сух вид, като се пие (задължително!) гореща вода или мляко (една чаша).
Да се взима 2-3 пъти на ден.

Съвременни изследвания

В организма на човека, животните и растенията содата неутрализира киселините, повишава алкалните резерви на организма за поддържане в норма на киселинно-алкалното равновесие.
При човека показателят на киселинността pH на кръвта трябва да се намира нормално в границите 7,35-7,47. Ако pH е по-малко от 6,8 (много кисела кръв, силна ацидоза), то настъпва смърт на организма.

Понастоящем повечето хора страдат от повишена киселинност на организма (ацидоза), като имат pH на кръвта под 7,35.

При pH под 7,25 (силна ацидоза) трябва да се назначи алкализираща терапия: прием на сода от 5 до 40 грама на денонощие.

Причините за ацидозата са отровите в храната, водата и въздуха, лекарства, пестициди. Голямо отравяне на хората с психически отрови става от страх, безпокойство, раздразнение, недоволство, завист, злоба, омраза. При загуба на психическа енергия бъбреците не могат да задържат в кръвта висока концентрация на содата, която при това се губи с урината. Това е друга причина за ацидозата: загубата на психическа енергия води до загуба на алкали (сода).
За корекция на ацидозата назначават 3-5 грама сода на денонощие.

Содата унищожава ацидозата и повишава алкалните резерви на организма, като измества алкално-киселинното равновесие към алкалната страна (pH приблизително 1,45 и повече). В алкалния организъм се извършва активация на водата, т.е. нейната дисоциация на йони Н+ и OH- за сметка на аминните основи, аминокиселини, белтъци, ферменти, нуклеотиди РНК и ДНК. В активираната вода, наситена с огнената енергия на организма, се подобряват всички биохимични процеси: ускорява се синтезът на белтъчини, по-бързо се обезвреждат отровите, по-активно работят ферментите и аминните витамини, по-добре действат аминните лекарства, които имат огнена природа и биологически активните вещества.

Здравият организъм изработва за храносмилането силно алкални храносмилателни сокове. В дванадесетопръстника храносмилането се извършва в алкална среда под действието на следните сокове: панкреатичен сок, жлъчка, сок на слизестата обвивка на дванадесетопръстника.

Всички сокове имат висока алкалност.
Панкреатичният сок има pH=7,8-9,0.
Ферментите на панкреатичния сок действат само в алкална среда.

Жлъчката нормално има алкална реакция pH=7,50-8,50.
Секретът на дебелото черво има силно алкална среда pH=8,9-9,0.

При силна ацидоза жлъчката става кисела pH=6,6-6,9 вместо нормата pH=7,5-8,5. Това влошава храносмилането, което води до отравяне на организма с продукти на лошото храносмилане, до образуване на камъни в черния дроб, жлъчния мехур, червата и бъбреците.
В кисела среда спокойно живеят глисти и други паразити. В алкална среда те загиват.

В киселия организъм слюнката е кисела pH=5,7-6,7, което води до бавно разрушаване на зъбния емайл. В алкалния организъ слюнката е алкална: pH=7,2-7,9  и зъбите не се разрушават. За лечение на кариеса освен флуор трябва два пъти дневно да се приема сода, за да стане слюнката алкална.

Като неутрализира излишните киселини, содата повишава алкалните резерви на организма, прави урината алкална, което облекчава работата на бъбреците (запазва психическата енергия), запазва глутаминовата аминокиселина, предотвратява отлагането на камъни в бъбреците.
Забележително свойство на содата е това, че нейният излишък лесно се извежда от бъбреците, като дава алкална реакция на урината. Но тялото трябва да се приучава към содата по-продължително, защото алкализирането на организма със сода води до извеждането на голямо количество отрови (шлаки), натрупани от организма през многото години кисел живот.
В алкална среда с активирана вода многократно нараства биохимическата активност на аминните витамини: В1, В4, В5 или РР, В6, В12.

Витамините, които имат огнена природа, могат напълно да я проявяват само в алкална среда. В киселата среда на отровения организъм даже най-добрите растителни витамини не могат да проявят своите най-добри качества.
“Мускус и горещо мляко със сода предпазват много добре. Студеното мляко не се съединява с тъканите, а горещото мляко със сода прониква в центровете.
Затова за подобряване на всмукването на содата от червата тя се приема с горещо мляко. В червата содата реагира с аминокиселините на млякото, като образува алкални натриеви соли на аминокиселините, които по-лесно от содата се всмукват в кръвта, като повишават алкалните резерви на организма. Големите дози сода с вода не се всмукват и предизвикват разстройство, използват се като слабително.
Содата се използва при отравяне с метанол, етилов спирт, формалдехид, флуор, йод, живат и олово.

За отказване от тютюнопушене: изплакване на устата с гъст разтвор на сода или намазване на устната кухина със сода със слюнка: содата се поставя на езика, разтваря се със слюнката и предизвиква отвращение към тютюна при пушене. Дозите са малки, за да не се наруши храносмилането.

В Живата Етика за содата в Учението на Живата Етика, записано от Елена Ивановна Рьорих, нееднократно се говори за необходимостта от използване на содата, за нейното благотворно влияние върху организма на човека.

В писмо от 1 януари 1935 г. Елена Рьорих писше: “Владиката много препоръчва на всички да се научат да приемат сода два пъти дневно. Това е изумително предпазно средство от ного тежки заболявания и в частост от рак.”

4 януари 1935г. : “Аз приемам сода ежедневно, понякога при силно напрежение, до 8 пъти на ден по една кафяна лъжичка. При това просто я изсипвам върху езика и пия вода. Също така много добре действа при всички простуди и напрежения на центровете горещо, но не прекипяло мляко със сода. Добре е и на децата да се дава сода в горещо мляко”.
18 июля 1935 г. : “След това ви съветвам ежедневно да приемате два пъти дневно сода бикарбонат. При напрежение в слънчевия сплит приемането на сода е незаменимо. И изобщо, содата е най-благотворното средство, тя предпазва от всевъзможни заболявания, като се започне от рак, човек трябва да се научи да я взима всеки ден, без пропуски …

Също така при болки в гърлото незаменимо средство е горещото мляко, но да не е кипнало, също със сода. Обикновената пропорция е кафяна лъжичка сода на чаша мляко. Препоръчвайте содата на всички. Също така внимавайте стомахът да не е обременен и червата да са чисти.”

Великият Учител препоръчва на всички хора ежедневен прием на сода два пъти дневно: “Правилно е, че не забравяте значението на содата. Не напразно са я наричали “пепел на Божествения Огън”. Тя спада към тези широко давани лекарства, изпратени за полза на цялото човечество.
Трябва да се помни за содата не само при болест, но и сред благополучието. Като връзка с огнените действия, тя е щит от тъмнината на разрушението. Но тялото трябва продължително време да се приучва към нея. Содата трябва да се взима всеки ден с вода или мляко. Като се приема содата, тя трябва като че ли да се насочва в нервните центрове. Така постепенно може да се въвежда имунитет.”
“За отслабване на диабета приемат сода … мляко със сода винаги е добре…”.
«Явлението на препълване с психическа енергия предизвиква многи симптоми както в крайниците, така и гърлото и в стомаха. Содата е полезна, за да предизвика разреждане, също така горещото мляко …».

«При раздразнение и вълнение препоръчвам всякакви видове мляко като обикновена противоотрова. Содата усилва действието на млякото.»
«При вълнение – преди всичко, недояждане и валериан, и, разбира се, мляко със сода».
Лечение на кашлица: «…Мускус и горещо мляко предпазват добре.”

«Содата е полезна и нейният смисъл е толкова близък до огъня. Самите содови полета се наричали пепел на Великия Пожар. Така още в древността хората са познавали особеностите на содата. Повърхността на Земята е покрита със сода за широка употреба”.
«Запекът се лекува с различни методи, като се забравя най-простият и естествен, а именно: обикновена сода с горещо мляко. В дадения случай действа металът натрий. Содата е дадена за широка употреба от хората. Но за това не знаят и често използват вредни и дразнещи лекарства”.
“Огненото напрежение се отразява на някои функции на организма. В такъв случай за правилната работа на червата е необходима сода, която се взема в горещо мляко… Содата е добра затова, че не дразни червата”.
«Към обичайното изчистване на червата може да се добави редовно приемане на питейна сода, която има способността да неутрализира много отрови…”
На 1 июня 1936 г. Елена Рьорих пише: “Но содата получи всеобщо признание и сега от нея се увлякоха особено в Америка, където тя се използва едва ли не против всички болести… На нас ни е препоръчано да приемаме сода два пъти на ден, така както валериан, като не пропускаме нито един ден. Содата предпазва от много заболявания, включително и от рак”.
8 юни 1936 г.: “Изобщо, содата е полезна почти при всички болести и предпазва от много заболявания, затова не се страхувайте да я вземате, така както и валериан”.
«Това е изумително предпазно средство от много тежки заболявания, в частност от рак. Аз съм чувала за случай на излекуване на застарял външен рак, като се посипва със сода. Когато си спомним, че содата влиза като главна съставка в състава на кръвта ни, то става понятно нейното благотворно действие. При огнени явления содата е незаменима”.
За дозите на приема Елена Рьорих пише: “Дозата за сода за момче на 11 години с диабет: четвърт чаена лъжичка 4 пъти на ден”.
“Един английски доктор използвал обикновена сода за всякакви възпалителни и простудни заболявания, включително възпаление на белите дробове. При това той я давал в доста големи дози едва ли не по чаена лъжичка до 4 пъти дневно в чаша мляко или вода. Разбира се, английската чаена лъжичка е по-малка от нашата руска. Моето семейство при всички простуди, особено при ларингит и кашлица използва горещо мляко със сода. В една чашка мляко слагаме чаена лъжичка сода”.
“Ако вие не сте взимали досега сода, започнете с малки дози, по половин кафяна лъжичка два пъти на ден. Постепенно тази доза може да се увеличи. Лично аз взимам всеки ден 2-3 пълни кафяни лъжички. При болки в слънчевия сплит и тежест в стомаха взимам и значително повече. Но винаги трябва да се започва с малки дози.”
На 14 юни 1965 г. Б.Н. Абрамов записал от Майката на Агни Йога: “Интересно е да се отбележи, как чувствителните организми реагират на огненото напрежение. И е добре, ако някой умее да регулира в своя организъм тези приливи на огнените енергии. Содата може да се окаже истинска панацея”.
Содата и основите имат огнена природа. “Содата е полезна и нейният смисъл е толкова близък до Огъня. Самите содови полета се наричали пепел на Великия Пожар”.

В храната на човека “не е нужна изкуствено приготвена киселина”, т.е явно е казано за вредата от изкуствените киселини, но изкуствените основи (сода и калиев бикарбонат) са много по-полезни от калиевия хлорид.

източник:http://www.ezoterikabg.com

Здравейте деца на светлината

Здравейте деца на светлината. Тези дни изкристализира една основна идея, която обмислях последните месеци. Имаше много пъти, когато сядах да пиша разочарован от нещата от живота. Други пъти пишех и споделях наистина важни истини, които премълчават или целенасочено ни манипулират с тях. Смятам за изключително важно и наложащо, човек да знае истините които се отнасят пряко и косвено за него. Неща като аерозолните отрови с които ни тровят целенасочено (Чемитрейлс); истината за ваксините; ГМО и Монсанто; тъмни илюминати и тяхните ложи, планове и ритуали; флуорирането на водата и безчет други злини, които ни причиняват. Да, това са истини, които трябва да знаем и хвала на хората, които ни запознават с тях. Но сега като се връщам назад в годините, когато нареждах „пъзелите” част по част, си спомням  колко вглъбен бях след като научавах истина след истина. Извънземни, масони, подземни градове, планове за световна война и геноцид, предсказания за настоящето и бъдещето, манипулации и конспирации, плана Омега и т.н и т.н. Всичко ме задълбаваше повече и повече в грозната картинка, която се откриваше пред мен. Има една много правилна сентенция: „Ако твърде дълго се взираш в пропастта, пропастта също почва да се взира в теб”. Бях паднал духом, бях объркан, бях отчаян. Толкова много лоши неща чух, видях и прочетох, че ми се замая главата. И говоря не за ден, или месец, а за години наред, черпех информацията, която намирах на всевъзможни места, но от достоверни източници. Да, имаше и много подвеждания и лъжливи думи, които още повече ме объркваха. Трябваше ми дълго време за да видя и осъзная, че истината не е едностранчива. Т.е както има нощ, така има и ден, както има лоши неща, така има и добри. Всичко в света, който човеците познаваме е двойнствено. Плюс и минус, право и криво, напред и назад. Запознах се от личен опит с добрите неща в живота. С други добри слова се запознах от учителите на човечеството. Като започна със спасителя Христос и продължа с Учителя Беинса Дуно, баба Ванга, Слава Севрюкова, Рудолф Щайнер, Шри Чинмой, Друнвало Мелхезедек и много други. Видях и осъзнах, че доброто в света е дори по – силно от злото, тъй като в много от случаите то играе ролята на сурогат на злото и го пречиства. Макар, че понякога и злото предизвиква добро или по – точно помага на човеците за осъзнаване и самонасочване към доброто. Истината е, че съм благодарен на много същества от видимия и невидимия свят за помощта, която ми оказаха, за да видя истината от двете и страни и да избера своята гледна точка и да определя своята роля в живота.
Зная, че има много хора, които ни помагат да осъзнаем лошите неща, които ни заобикалят. Зная как неуморно ни водят към прозрение истината за онези, които искат да ни отклонят от Божествения път, който е повелен за човечеството. Аз самия изобличавам всекидневно лъжите и заблудите, с които ни мамят. Но последните дни осъзнах, че е по – важно да давам „лекарството”, вместо за пореден път да поставям „диагнозата”. Да, зная колко е важно хората да се запознаят с изкуствените болести с които ни заразяват или с отровите, които слагат в храните ни, както и с лъжите около климатичните промени. Но мисля, че ще направя по – добро ако ви запознавам с решенията на проблемите. Така ще бъде по – лесно за тези, които вече гледат черногледо живота, заради наскоро научените истини, които една подир друга ги бият през лицето. За това няма да споделям подробности около чемитрейлс и как те предизвикват рак и токсикация на тялото ни, а ще споделя рецепти и методи за лекуване и детоксикация. Няма да ви занимавам със злодеянията на Монсанто, които тровят земята и телата ни, а ще ви представя методи за запазване на семената, за правилно отглеждане на култури, биодинамично земеделие и ред подобни. Нито ще ви давам статистика за лъжите около глобалното затопляне и манипулациите на петролните и енергийни компании, а ще ви представя методи как да ползваме онова, което природата ни дава безплатно. Слънчева енергия, вятърни и водни съоражения, които можем да имаме и да се възползваме от тях и какво ли още не.

Това определям като своя роля. Има достатъчно добри души, които ни пробуждат за да разпознаваме злото. Както и много други преди мен, така и аз избирам да ви показвам начина по който да се предпазим от злото. Това ми решение и това начинание е отговор – благодарност към онези, които ми помогнаха да се върна на правия път, след като дълго време се взирах в негативното от живота. Нека на свой ред аз дам своя принос към моите братя и сестри по лицето на земята. Помагай Господи в това ми начинание. Амин.

 

Това, което си пожелах...

 Здравейте приятели. Нека ви се представя най – напред. Казвам се Росен.

Но не това е най – важното. Името няма значение. Важно е какво стои зад него. Освен кулинар, син, съпруг, баща и приятел, аз съм човек, който цени природата и се стреми да живее в унисон с нея, а не да я разрушава. С годините мисленето и разбиранията ми се изменяха постепенно в нова насока. Нова за мен, но не и за останалия свят. Тъй като открих много хора, които вече живеят по този начин. След раждането на сина ми, всичко започна да се променя с много по – голяма скорост. Разбира се всичко има своите фактори за развитие.

Каква е идеята? Тя съвсем не е нова. Може би за повечето хора – да, но не и за света като цяло. Когато човек достигне един преломен етап в духовното си развитие и се обърне към природата, съвсем закономерно той започва да променя всичко около себе си. И това става толкова естествено, че дори не се отчита като голяма крачка или скок, а като нещо логично. Обръщайки се към майката природа и силите, които действат в нея, ние виждаме една съвсем различна картина от ежедневната. Забързаното ежедневие, консуматорския начин на живот, мръсните храна, вода и въздух, нечистите съзнание и дела на хората. Всичко това бавно но сигурно ни тласкат към саморазруха. Но когато човек достигне едно осъзнаване, намира и начините да промени своята действителност. Света не можем да променим, но нас и нашите мисли и действия – можем. За това насочих усилията си именно в тази насока.

Като кулинар, аз не просто готвя за хората. За мен е от първостепенно значение, когато работя с храна, тя да бъде от най – добро качество. Като говоря за качество имам предвид чистотата на продукта, а не марката. Храната трябва да бъде от природата и най – важно – без всичките онези Е-та, подобрители, хербициди, генно модифицирани продукти и прочие. Ние сме това което ядем! Лошата храна предразполага към лошо здраве, а от там мислите са лоши, действителността ни е лоша. Всичко е навързано. Къде ме отведоха този ред на мисли ли? Последните години бяха преломни за моето разбиране за нещата. Осъзнах, че най – правилния начин да храня мен, семейството ми и моите гости е като отглеждам сам всички необходими зеленчуци. И разбира се, една малка фермичка в която животните да дават своите блага. Така дойде идеята за биодинамичното земеделие или пермакултурата. Неща познати на човечеството от години, достигнали началното ми ниво на разбиране едва последно време.

Но както се казва – „по – добре късно от колкото никога”. Ето, че започнах да чета и изучавам основите на тези методи. Личности като Рудолф Щайнер, Мария Рут, Зеп Холецер и българина Веселин Орешков са оставили всички необходими знания за нас човеците, за да можем да използваме благата на природата по начина, по който самата тя отглежда своите растения. Това е една коренно различно земеделие от онова, което масово се използва сред хората. Фундаментите са други. Идеята, разбира се, не е да сменя професията си от готвач на земеделец, а да надградя кулинарното си призвание. Като кулинар, аз не само се старая да приготвям по най – правилните методи храната, нито само да я поднасям по изискан начин. Аз желая да ви нагостя с продукти, които лично аз съм отгледал по екологично чист начин. Така затварям един кръг, който е за доброто на природата и нас хората. Отглеждането на собствени биозеленчуци и тяхното претворяване във вкусни гозби е това, което искрено желая. Но това не е всичко.

Но до колко това е възможно за градски условия? Ами възможно е но не на 100 процента. Т.е замърсените въздух и вода няма да позволят продукцията да бъде наистина чиста. За това се насочих към планината. Там където височината позволява отглеждането на повечето продукти, където въздуха е по – чист и където сме по – близко до небето, в преносен и буквален смисъл.

Там е мястото, където всичко това може да бъде реалност. Като човек, който от малък е закърмен с любов към Родопите, виждам идеалното място като част от родопската яка. Макар последните месеци пред мен се откри красотата на Пирин планина и мислите ми да са насочени и към двете български планини. Това са китните селца на височина от 500 до 900 метра надморска височина. Идеални за моята идея. И не вярвайте, че на високо не вирее нищо, тъй като хората го доказват по цял свят. А и познатите парници и оранжерии идеално пасват на по – суровия зимен климат.

Много хора ме питат дали няма да отворя ресторант, както подобава на човек с добра практика и страст към професията ми. Да, бих отворил, но не този тип ресторанти, който повечето хора познават. Ресторантьорството се е превърнало в бизнес, а хората, които се хранят са клиенти. Моето разбиране е различно. Любовта ми към кулинарното изкуство изисква друго от мен. Може да ме наречете идеалист, но аз искам хората да посещават моя дом за да ги нагостя, а тях, аз наричам приятели. Когато дойдат за обяд, вечеря или за отдих, посрещане на слънцето или разходка сред природата, спортна активност или търсене на уединение, да имат тази райска градинка от която да наберат даровете на природата. А тези които желаят да могат да отседнат за през нощта. А когато гощавам хората с чиста храна не вярвам да остана гладен аз самия. Но за да се осъществи това, трябва дом, разбира се. И по – точно дом, който не замърсява природата. Който е изграден от природата, от земята. Да, един кирпичен дом. Тук съм сигурен, че първата реакция ще е недоверчив поглед. Но това е предвидено.

Аз нямам предвид онези схлупени селски къщи от оборска тор и слама, макар, че и те са дали своя принос в историята на човека. Аз говоря за кирпичените къщи от глина, пясък, слама и дърво. Онзи хилядолетен опит, който незнайно защо не сме съхранили и приложили в по – широк спектър. Не случайно има глинени къщи преживели опустошителни войни, земетресения и наводнения. Дори Китайската стена е направена от глина, пясък, слама и вода. Да, кирпичените сгради надживяват създателите си. Но най – важното е, че те са напълно съобразни с природата. Нямат остатъчен материал и се градят буквално от почвата върху която ще бъдат строени. Изолационните качества на глината и сламата са уникални. Но това е само началото.

Една важна особеност тук ще бъде самоиздържащата се система от природните ресурси. Това включва събиране енергията от слънцето, водата и вятъра. Природата ни е дала всичките ресурси от които имаме нужда, а ние дори не се възползваме от тях. Моята идея е да впрегнем благата, които ни се предлагат и да черпим енергията от чистите природни източници. Без замърсяване, без непосилни сметки и разхищение, с чиста мисъл, знания и желание.

Съхраняване и използване на дъждовната вода и отопляне с екобрикети, които човек може съвсем сам да си произвежда. Всичко това е напълно възможно и реализуемо. Разбира се, свързано е с човешкия фактор, но това е нещо с което разполагаме.

Ето това е идеята, която аз имам и желая да я споделя с осъзнати личности. Много хора ще попитат  – „та не ти ли стига да си работиш като готвач и да си живееш като обикновените хора, защо си усложняваш живота с тия глупости”. Аз не случайно писах, че това е апел към единомислещи, а не „обикновените хора”, тъй като за повечето от тях аз оставам неразбран. Защо ми е всичко това ли? Това не е просто желание, това е начин на живот. Аз не виждам смисъл в това, което повечето хора наричат ежедневие и живот. Аз не съдя, аз изказвам мнение. А то е, че консуматорския и урбанизиран начин на живот не е за мен. Времената се изменят, както и разбиранията на хората. Това е повратен момент за мен самия. За това търся съмишленици, които имат подобни идеи и ценностна система. Хора с които с общи усилия ще съумеем да изградим не само тази идея, а една цяла осъзната общност. Група от хора, които живеят и творят в унисон с природата и се ползват от благата и разумно. Прецених да апелирам тук, тъй като вярвам, че една идея ще намери своите съмишленици стига да бъде направена първата крачка. Е, аз вече я направих.

Новото начало

И както казах на Петя, секунди преди да започна да пиша: „ нека да отворя нова страница”. Нова страница в блогът, нова страница и в животът, който през последните близо три години, беше толкова шарен и непредвидим, че не ми оставаше време да оформя мислите си в текстов формат. Но и по – добре. Когато живота тече и емоцията е силна, когато идеалите се оформят и мисълта е непостоянна, тогава не се правят заключения, тогава е моментът за събиране. Събиране на опитност! След него идва новото начало. След бурята небето се изчиства, така и в живота. Aко наблюдаваме целенасочено мислите си, откриваме, че новото начало се заражда, когато старите мислене, действителност и основи отминат от ежедневието ни. А то (ежедневието) е единственият работен момент, който съществува. Миналото няма да се върне, бъдещето е неясно и непредвидимо, за това умният човек, може единствено и само да живее и твори в настоящето.

В последните три години живота ми се преобърна из основи. С това, съвсем естествено и всички аспекти от него се промениха. Мислене, духовно търсене, професионално ориентиране, статус. Самото началото, разбира се, трябва да се търси много по – назад в годините, но кулминацията от промените ме застигна едва последните години. Тогава спрях да пиша активно в блога, тогава променях работата и философията си за нея, в онзи момент любовта, хобитата и ежедневието ми се променяха стремглаво. Тогава започна един преход, който и до сега е в ход, но вече визията му е съвсем по – оформена. Преход от личността към характера, както биха го определили психолозите или преход от материалните ценности към духовните, както бих го определил аз. В какво се състои този преход е трудно да се обясни. Всеки трябва да го изживее за да го разбере. Но това, което ме подтикна да пиша е новата концепция, която се възроди с този преход. И както бях описал преди идеята си за блога: „това е един своеобразен начин да покажа на света, че аз съм тук и аз творя”, то сега вече, тя не е движещата сила. Онова его, беше много полезно за времето си. Азът ме подтикваше към писане и споделяне и то само на собствени опитности, което всъщност е важното. Не да описвам нечия чужда опитност и да я интерпретирам, а да излагам мисли, които съм проследил лично и дела за които аз съм отговорен. Кое тогава е различното сега? Вече не изпитвам нуждата света да ме познава, с това което творя и с живота, който водя. То това е факт, който обществото не може да промени. Тези неща не идват като нужда, те идват като нещо логично и естествено. Нито мислите ми облечени в думи са за широката публика, за да ме опознават, нито вярвам, че тя има нужда от моето мнение, както смятах преди. Делото ми е насочено само към онези, които го потърсят сами. А и нещата, които искам да споделя със света, не мога да ги задържа в мен и само за мен. Те трябва да бъдат споделени, така както са били споделени с мен, когато аз съм ги потърсил. И аз не се смятам за двигател на такива идеи, ни най – малко. Аз съм просто проводник за тях.

Започвам нова страница в блога ми, за която се изискваше този анонс. За да разгранича новата концепция от старата. Не мисля да сменям името или мястото на което пиша, тъй както и мислите ми не са сменили главата в която се раждат, макар да са се променили. Това, което правя е да споделя е онзи опит, който е ценен в живота с онези, които го търсят. Но нещата, които споделям вече, няма да бъдат само моя опитност. В това се заключва разликата. Аз не се смятам за пример или учител, ни най – малко. За това и моята опитност е тъй малка за да бъде споделяна единствено и само тя. Това е егото, което остава на заден план, за да може споделеното и даденото да бъде истински ценно. В живота до сега, човечеството е имало много учители, от които е можело да се учи. Ние можем да бъдем само ученици. Дори това е нещо велико, ако съумеем да го постигнем.

Свързвам раждането на сина ми с една нова енергия, която се проявява постепенно в живота ми и променя, и ще продължава да променя, както изглежда, всичко в мен. Срещата с майката на детето ми и раждането му, дадоха нов тласък за промяна. Първоначално повечето неща и разбирания спряха да имат онзи смисъл, който имаха преди. Да, беше малко объркано, разбира се. Така, както човек се замайва от светлината, след като е стоял продължително време в тъмнина. Но всичко постепенно започна да придобива форма. Промениха се вижданията ми за храната, особено когато вече храним нашето, малко момче. Промяна на схващането ми за природните енергии и екологично чистите продукти и технологии. Откриването и съхранението на стари, почти забравени рецепти и знания за хранене, природолечение, билкарство и какво ли още не, което хората са прилагали в живота си а ние „модерните” хора сме оставили зад себе си, тласнати към неясни по качество нови идеологии. Промяна на разбирането за природата и Бог. Духовно търсене, което в последните години е движещата сила с която започва, преминава и приключва деня ми. Словото на Учителите, които идват на земята, за да помагат на човечеството за повдигането му. Делата на велики хора, отдали се на служба за благото на човешкия род...

Все неща, които навлязоха постепенно но сигурно в живота ми, макар голяма част от тях само до преди години да бяха не само чужди за мен, но и напълно безинтересни, да не кажа безсмислени. Самия аз нямах нито възможността, нито силата да опиша което и да е от нещата, които навлизаха в живота ми, тъй като това ставаше толкова бързо и непрестанно. Само можех да проследявам с мисъл и да се моля скоро нещата да започнат да се изясняват, тъй като понякога лутането беше от едната крайност към другата.

За това сега започвам „нова страница”. Връщам се към писането в момент в който всички тези промени оформиха нова и по – ясна концепция и философия. За това ще разделя блога на няколко рубрики в които ще добавям информация, която е полезна за човечеството, по начина по който аз виждам и разбирам тази полезност. Разделението е логическо, за да може всяка информация да има своето място, така както всяка малко екосистема е част от една по – глобална екосистема, така и всяка категория информация има своя принос към цялостния живот. Няма по – важна и по – маловажна информация, за това всеки от подразделите ще бъде обогатяван с времето. Така ще може крайният продукт – съхраняване и предаване на ценна житейска информация, да бъде осъществен. За мен, важна е отправната цел, а тя е – да се вглеждаме в доброто от живота. За това ще се старая да не се занимавам с погрешките на хората и обществото ни, а с добрите страни. Но въпреки това, нека не забравяме, че различните хора се учат по различни начини. И така, нови и стари приятели и съмишленици, всеки със своите дела ... аз моите ги започнах.

Истинската стойност на нещата

Понякога дадена мисъл пребягва през, забързаното ни в делнични мисли, съзнание. Тази мисъл, обаче, е така ясна, така принципно издържана, че ни прави впечатление. Първоначало за части от секундата. Но после се връщаме на нея и я разглеждаме по – обстойно. Тя възбужда съзнанието ни да разсъждаваме по нея. Да раздвижим ума си и да я осъзнаем, не като мисъл просто, а смислено, качествено!
Така преди малко, докато върших рутинни занимания, мисъл от недалечното минало премина, оставяйки отпечатък дори до настоящият момент. За 8ми Март, с баща и на Петя, решихме да и направим подарък – клетка с птички. Помислих си, колко хубаво би било да си имаме „природно надарени певци” в къщи. Да се радваме на пеенето им, да ги обгрижваме, не че малкият ни син не ни е достатъчен, но все пак. Друго си е да си имаш животинчета в къщи. Това придава уют, нова енергия и нови приятелчета за нас и малкия ни.
Отидох в зоо - магазина и веднага се загледах в няколко пъстри, красиви птички, които подскачаха от място на място. До тях имаше друга клетка с малки птиченца, но те не ми направиха онова впечатление, което оставиха първите. Сякаш, не бяха толкова красиви. За това твърдо се спрях на пъстрите птички от първата клетка.
Жената, която работеше там, беше много вещ консултант и ми помогна в избора на храна, витамини и съд за вода, за птичките. Макар да бях направил, вътрешно, своят избор, все пак я попитах за съвет, при избора ми. Без да се замисли ми посочи втората клетка. Именно противоположното на това, което исках аз. Но все пак лаишкото ми око, хареса пъстрите папагалчета, а за песента на канарчетата беше спяпо. Попитах я каква е разликата. Като оставим на страни цената, тъй като канарчетата бяха два пъти по скъпи, то пеенето им е несравнимо по – красиво от това на папагалчетата, които всъщност крякат, вместо да пеят. Какво ли разбира тя, помислих си. Виж как блести перушината на папагалите, до като малките канарчета, нямаха този пъстър цвят. Имах кратка борба вътрешно, но външната красота взе превест и аз направих своя избор. Прибрах се в къщи и направихме подаръка. Да, Петя беше много радостна, радва им се и до днес. Както и аз. Но...защо ли винаги има едно „но”. Сега вече разбирам, защо „цената” на канарчетата е в пъти повече. Крякането на лъскавите птички е приятно, но кратко и твърде рядко. Като мине време, вече не забелязваш външно как изглеждат. Когато я няма красивата и дълга песен на природните певци, външните дадености спират да ти правят впечатление.
А не правим ли такива избори и не взимаме ли подобни решения, всеки ден от нашия живот? Нима не избираме външната красота, пред вътрешната, та дори специалистите да ни посочват пътя? Окото се лъже, казват хората. А аз мисля, че ума ни се лъже. И то све повече, в този материален свят, в който живеем.
Преди няколко месеца, един от най – добрите цигулари на съвремието ни, застана инкогнито в метрото, на един от най – оживените градове в света и започна да свири. В продължение на няколко минути той изсвири едни от най – добрите произведения писани от човешка ръка. Резултат – почти никакъв. Всъщност единствените, които са обръщали внимание на човека, от време на време, били децата. Да, малките деца.
Толкова са закърнели чувствата, емоциите и рецепторите ни, с които възприемаме света, че истински красивото и важното, вече не ни прави впечатление. Или ако ни прави, то избора между „лъскавото” и „ценното” става все по труден. Нима не гледаме манипулиращи филми и телевизия, нима не заглеждаме и не подражаваме на изкуствени хора, нима не се храним с евтина и лоша храна. Вече избора ни се базира не на принцип, а на ценностна система, като съм сигурен, че повечето хора, дори не правят разлика между двете понятия. Принципа винаги си е принцип. Той винаги е безгрешен, непроменлив и постоянен, докато ценностите са не постоянни. Те се изменят според факторите и условностите. За това казвам, че ние възприемаме света чрез ценностната ни система, а не чрез принципите в живота, както би трябвало. Човечествотото преминава през един етап, в който материалното мислене и виждане, заслепява истинното.
Но, и това е ценност и тя ще се измени някой ден. До тогава обаче, ние няма да престанем да заставаме на кръстопът при вземането на решения. Всеки ще избира и ще си носи избора със себе си. Какъвто и да бъде той, знайте, че дали по лошият или по добрият начин, по лесния или по трудния, ние рано или късно ще достигнем до правилният избор. Всичко е в нашите мисли, решения и дела! Вие избирате, дали „папагалче” ще си гледате или „канарче” ще си слушате J

Здравей, приятелю мой

Не си ме забравил, нито пък аз теб, приятелю. Нашата връзка няма нужда от това да се виждаме често. Може да не сме се виждали с години, но сме мислили един за друг често, дори и смътна мисъл, преминала през забързаното ежедневие. Но тази мисъл топли и радва. Когато има хора за които се сещаме и ни става приятно, значи живеем и творим себе си като личности. Радвам се, че си открил своя път, аз вървя по моя също, но често се боря с "вятърни мелници" тъй като обществото е крайно и ограничено, без значение в коя държава си! Когато трябва да мислиш за финанси, за проблеми, за немотия, когато си заобиколен от негативни и ограничени откъм мисъл и духовност хора, нещата стават по-трудно. Но има и хубава страна. А именно, че когато градиш независимо себе си, това не остава незабелязано. Когато със своята аура, вяра и извисеност живеем и творим, ние няма как да останем в сянка. Може за момент, ден или дори повече време, да бъдем заобиколени от повече негативност, от колкото позитивност, но в крайна сметка никой не може да ни отнеме същността и вярата, ако самите ние не им я дадем. Помни приятелю, че в общества като нашите, хората които "светят", се различават винаги от мрака, който ни заобикаля. Бъди светлина за непрогледните пътища на хората. Бъди като пример за духовност, вяра и извисеност!

Ако от гледане се учеше, то по-добър колбасар от кучето, нямаше да има...

...за истинските уроци, излиза, че няма определено преме, за да се проявят. Те ни застигат постоянно. А дали ги осъзнаваме и прилагаме в живота ни, зависи само и единствено от нас. Объркани в целите и стремежите си, разхвърляме мисли и енергия на посоки. Неосъзнавайки често, че не е важен само стремежа към крайният резултат, а осъзнаването и влаганата енергия по всяка стъпка от извървяния път, към избраната цел.
Осъзнавам, колко е трудно да бъде описан един живот. Може да се акцентира на основните етапи или пък на детайлите по отделно. Но за да се разбере изцяло, трябва да се изживее. Защото, каквото и да е написано, то трябва да се реализира в живота ни, за да имаме възможността да го разберем. Ако вярваме, че с четене, гледане, вярване и пр. може да се научи нещо, то грешим. И най - мъдрите думи да прочетем, няма да ни променят, ако не ги приложим към житието и битието ни. Защото, колкото и мъдри да бъдат те, ако сами не преминем по "пътя им", то те ще си останат, нищо повече, от мастило върху лист хартия!

Всеки поема своят път, но няма кой да ти обещае, че той ще бъде лесен...

Не си ме забравил, нито пък аз теб, приятелю. Нашата връзка няма нужда от това да се виждаме често. Може да не сме се виждали с години, но сме мислили един за друг често, дори и смътна мисъл преминала през забързаното ежедневие. Но тази мисъл топли и радва. Когато има хора за които се сещаме и ни става приятно, значи живеем и творим себе си като личности. Радвам се че си открил своя път, аз вървя по моя също, но често се боря с "вятърни мелници" тъй като обществото е крайно и ограничено, без значение в коя държава си! Когато трябва да мислиш за финанси, за проблеми, за немотия, когато си заобиколен от негативи и от ограничени от към мисъл и духовност хора, нещата стават по-трудно. Но има и хубава страна :) А именно, че когато градиш независимо себе си, това не остава незабелязано. Когато със своите сърце, вяра и извисеност живеем и творим, ние няма как да останем в сянка. Може за момент, ден или дори повече време, да бъдем заобиколени от повече негативност от колкото позитивност, но в крайна сметка никой не може да ни отнеме същността и вярата ако самите ние не им я дадем. Помни приятелю, че в общества като нашите, хората които "светят" се различават винаги от мрака, който ни заобикаля. Бъди светлина за непрогледните пътища на хората. Бъди като пример за отдаденост, цялостност и цел. Така няма да се заблудиш, няма да съжаляваш, че си живял и творил. Така ще изживееш себе си и твоят път, а не нечий друг.

Попътен вятър !

Всичко се променя...

Как се променя посоката на живота ни за секунди! За части от секундата дори, само при самото помисляне или дори преди да сме осъзнали потока информация напълно реално, а само сме помислили за нещото. Онова, което ни кара да променим посоката си. Дори да не си предполагал, че може да ти се случи на теб. Понякога става по-невероятно и от начина по който сме го предполагали...ако изобщо сме го предполагали. Реално погледнато нещата, понякога, стават изневиделица, спонтанно и ни карат да изживяваме себе си в различна ситуация под различни обстоятелства. Най-интересното е, че може да се случи за толкова кратко време, че да не си имал възможността да разбереш какво се случва, камо ли как... Чрез ситуация, телефонно обаждане, дори SMS или случаен разговор...всъщност може да дойде под всякакъв начин. Не е важен начина а самата посока по която ни отвеждат събитията. Колко е "цветно" понякога.!И тъкмо когато мислиш, че си избрал посоката...или си я изгубил, се намира момент, който да опровергае нагласата ти. В крайна сметка всичко се променя в момента в който променим нагласата си за него. Или може би най-важното е да се научим да гледаме на живота ни от трето лице. Сякаш го наблюдаваме как протича...от "горе". Може би тогава ще заменим думата "грешка" с думата "опит". Колко често, обаче, се учим от опита си и от това, че слагаме заключения на дадени мисли и идеи? Дали отново не забравяме, че всичко може да се промени изведнъж? И отново за части от секундата...само за миг ;)