петък, 10 юни 2011 г.

Ако от гледане се учеше, то по-добър колбасар от кучето, нямаше да има...



...за истинските уроци, излиза, че няма определено преме, за да се проявят. Те ни застигат постоянно. А дали ги осъзнаваме и прилагаме в живота ни, зависи само и единствено от нас. Объркани в целите и стремежите си, разхвърляме мисли и енергия на посоки. Неосъзнавайки често, че не е важен само стремежа към крайният резултат, а осъзнаването и влаганата енергия по всяка стъпка от извървяния път, към избраната цел.
Осъзнавам, колко е трудно да бъде описан един живот. Може да се акцентира на основните етапи или пък на детайлите по отделно. Но за да се разбере изцяло, трябва да се изживее. Защото, каквото и да е написано, то трябва да се реализира в живота ни, за да имаме възможността да го разберем. Ако вярваме, че с четене, гледане, вярване и пр. може да се научи нещо, то грешим. И най - мъдрите думи да прочетем, няма да ни променят, ако не ги приложим към житието и битието ни. Защото, колкото и мъдри да бъдат те, ако сами не преминем по "пътя им", то те ще си останат, нищо повече, от мастило върху лист хартия!