24.04.2011

Великден е!

Най - светлият християнски празник.
А за мен - един ден в който споменът от отминалите години, дълбае болезнено сърцето, страдащо по милото и родното, далеч в чуждата страна. Спомен за семейни празници, дълги и отрупани маси, поколенията наредени заедно околу трапезата, споделящи благодат и болка, минало и настояще, храна, вода и един живот поделен между душите ни...
Един полъх от миналото, не така далечно, но и безвъзвратно отминало. Спомени раздиращи душата ми, търсеща своя път в друга държава, сред чужд народ, далеч от родината и онази празнична трапеза, споменът за която, изтривам като сълзата капеща от очите ми по чуждата земя...
Самотна сълза, но все така изпълнена с надежда, че някой ден отново ще бъдем заедно - млади и стари, поколение до поколение. Отново наредени околу празничната трапеза, но не старата, а нова. Не онази от моите спомени, а тази, която ще бъде споменът за моите деца. Все такава - вълшебна и връщаща ни назад в годините на семейна близост и любов. Амин