Не си ме забравил, нито пък аз теб, приятелю. Нашата връзка няма нужда от това да се виждаме често. Може да не сме се виждали с години, но сме мислили един за друг често, дори и смътна мисъл преминала през забързаното ежедневие. Но тази мисъл топли и радва. Когато има хора за които се сещаме и ни става приятно, значи живеем и творим себе си като личности. Радвам се че си открил своя път, аз вървя по моя също, но често се боря с "вятърни мелници" тъй като обществото е крайно и ограничено, без значение в коя държава си! Когато трябва да мислиш за финанси, за проблеми, за немотия, когато си заобиколен от негативи и от ограничени от към мисъл и духовност хора, нещата стават по-трудно. Но има и хубава страна :) А именно, че когато градиш независимо себе си, това не остава незабелязано. Когато със своите сърце, вяра и извисеност живеем и творим, ние няма как да останем в сянка. Може за момент, ден или дори повече време, да бъдем заобиколени от повече негативност от колкото позитивност, но в крайна сметка никой не може да ни отнеме същността и вярата ако самите ние не им я дадем. Помни приятелю, че в общества като нашите, хората които "светят" се различават винаги от мрака, който ни заобикаля. Бъди светлина за непрогледните пътища на хората. Бъди като пример за отдаденост, цялостност и цел. Така няма да се заблудиш, няма да съжаляваш, че си живял и творил. Така ще изживееш себе си и твоят път, а не нечий друг.
Попътен вятър !
Няма коментари:
Публикуване на коментар