Из дневника на разхвърляният писател

Днес е Трифон Зарезан – ден на лозарите, градинарите и кръчмарите. На същата дата се празнува и Свети Валентин – ден на влюбените.  Обикновено в България хората се разделят на четири групи в този ден. Едни, които празнуват празника на влюбените, други, които празнуват Трифон Зарезан и трети, които за да останат в златната среда или за да не се налага да избират, празнуват и двата празника. Четвъртата група са хора за които празниците изразяват дадена символика и не намират нужда да се придържат към материалната им изразеност. Казва някой, че празнувал Трифон Зарезан. Срещне се с приятели или празнува със семейството си. Може да пийне чашка, може и литър. Може да бъде културен, може и да се оправдае с повода и да „си даде на душата”. Това правилно разбиране ли е? Тук не става въпрос за това кой съди и колко праведно. Става въпрос за това, как се празнува един празник. Ако ще да е празник значи има някакъв символ. Ето какво се казва за Трифон Зарезан :

Празнуват не само лозарите, но и градинарите и кръчмарите. Рано сутринта стопанката омесва хляб — пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а след това се препича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“. След това всички се събират и избират „царя на лозята“. Едва тогава започва общо угощение. „Царят“ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“. Царят отговаря на благословията с „Амин“. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек. Следващите два дни, наречени във фолклора „трифунци“, се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните — за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.

Ето така се празнува Трифон Зарезан! Но разбира се не всеки го приема по този начин. Има хора, които чакат деня от седмици, та дори и месеци назад, за да могат под предлог, да се наквасят подобаващо. Други ще отминат деня без никакво мнение и няма да го отбележат. Разбира се, благодаря на Бога, има голяма част от хората, които ще спазят адета по начина предаван през вековете, описан по - горе. Ето има и четвърта група хора, така да се изразя, която ще пийне чашка винце за здраве и с блага молитва за берекет ще се присъедини към общото съзнание на България, съответно и на целият свят. 

Ето няколко думи и за празника, предпочитан последните години от младите, а и не само, хора в България – Свети Валентин.

Това е католически празник, който се празнува на 14 февруари. На тази дата влюбените изразяват любовта си един към друг, като изпращат поздравителни картички, бонбони сърчица. Обичайно е да се подаряват цветя.Името на празника идва от един от двамата християнски мъченици, наречен Валентин, живял през 3 век. Първоначално стар римокатолически празник, той започва да се свързва с романтичната любов през Средновековието.На този ден още през 14 век започва да става традиция да се разменят любовни послания под формата на т. нар. валентинки. Съвременните символи на любовта сега са сърцето и образа на крилатия Купидон. През 19 век ръчно написаните послания биват заменени от масово произвежданите готови картички. АПК (Асоциацията за поздравителни картички) е изчислила, че всяка година се изпращат 1 милиард поздравителни картички, като така изостават по масовост само от коледните картички. Асоциацията също е изчислила, че жените купуват около 85% от всички валентинки.През втората половина на 20 век в САЩ и други места по света установената практика на размяна на картички се разширява и се въвежда раздаването на подаръци обикновено от мъжа на жената. Най-популярните подаръци са рози и шоколади в червена лъскава опаковка с форма на сърце. През 80-те диамантената индустрия започва да рекламира и подаряването на бижута по случай Св. Валентин. С разпространението на Интернет в началото на 21 век, милиони хора започват да изпращат електронни картички с поздравления чрез електронна поща. Първата регистрирана асоциация на Свети Валентин с романтичната любов датира от 14 век в Англия и Франция, където тогава хората вярвали, че на 14 февруари птиците се ухажвали. Това може да се прочете и в литературните произведения на Джефри Чосър от 14 век, и по-точно в Parliament of Foules:

Това се праща на Свети Валентин,

когато всяка птица идва и избира своя другар

По време на Средновековието влюбените си разменяли послания на 14 февруари, наричайки ги валентинки. Вероятно много от легендите за Свети Валентин са били измислени в този период. Някои от най-известните легенди твърдят, че:

• Вечерта преди мъчението на Свети Валентин заради това, че е християнин, той пратил любовно послание до дъщерята на тъмничаря си, в което пишело „От Твоя Валентин“.
• По време на забрана за женитба на римски войници, наложена от император Клавдий II, Свети Валентин тайно помогнал за уреждането на женитбите.

В повечето от тези легенди 14 февруари е датата, която се свързва с мъченичеството на Свети Валентин.

Тази кратка извадка ни подсказва от къде се е зародил празника, който празнуваме днес. Вече „модернизиран” в някои отношения, разбира се. Каква е символиката тук? Ами култа към любовта! Макар по – голямата част от хората да разбират любовта като чувство на привързаност на един към друг... Е да, човешкото разбиране няма нищо общо с божественото разбиране за любов. Истината е, че повечето хора, идиализирайки първичните желания, ще прекарат вечерта „празнувайки любовта” като задоволяват чисто и просто нуждите си за внимание от страна на половинката. Не, че има лошо в това, но това ли е всъщност празника Свети Валентин? Това ли символизира? Не! Нито е нужно само един ден да показваш любовта си, нито е нужно да го правиш само към любимият човек. Всеки ден, към всички хора и във всяко твое дело! Иначе това не е любовта, за която говори празника.

Мили братя и сестри, знайни и незнайни, празнувайте с любов и благословия към Бога. Защото Бог е любов, ние живеем в него и той в нас. Оставете настрана, кой как го нарича или разбира. Кажете му ако искате Вселена, Природа, Всевишен, както си искате и ако изобщо искате. Важното е да празнуваме истинно! Като ще да е за любов, то нека бъде с любов. Ако ще е за берекет и благодат, то вземете чаша вино и отпийте с бистър ум се помолете. За да бъдат и пребъдат празниците, не за да разделят, а за да събират и съхраняват! Амин!