Истинската стойност на нещата

Понякога дадена мисъл пребягва през, забързаното ни в делнични мисли, съзнание. Тази мисъл, обаче, е така ясна, така принципно издържана, че ни прави впечатление. Първоначало за части от секундата. Но после се връщаме на нея и я разглеждаме по – обстойно. Тя възбужда съзнанието ни да разсъждаваме по нея. Да раздвижим ума си и да я осъзнаем, не като мисъл просто, а смислено, качествено!
Така преди малко, докато върших рутинни занимания, мисъл от недалечното минало премина, оставяйки отпечатък дори до настоящият момент. За 8ми Март, с баща и на Петя, решихме да и направим подарък – клетка с птички. Помислих си, колко хубаво би било да си имаме „природно надарени певци” в къщи. Да се радваме на пеенето им, да ги обгрижваме, не че малкият ни син не ни е достатъчен, но все пак. Друго си е да си имаш животинчета в къщи. Това придава уют, нова енергия и нови приятелчета за нас и малкия ни.
Отидох в зоо - магазина и веднага се загледах в няколко пъстри, красиви птички, които подскачаха от място на място. До тях имаше друга клетка с малки птиченца, но те не ми направиха онова впечатление, което оставиха първите. Сякаш, не бяха толкова красиви. За това твърдо се спрях на пъстрите птички от първата клетка.
Жената, която работеше там, беше много вещ консултант и ми помогна в избора на храна, витамини и съд за вода, за птичките. Макар да бях направил, вътрешно, своят избор, все пак я попитах за съвет, при избора ми. Без да се замисли ми посочи втората клетка. Именно противоположното на това, което исках аз. Но все пак лаишкото ми око, хареса пъстрите папагалчета, а за песента на канарчетата беше спяпо. Попитах я каква е разликата. Като оставим на страни цената, тъй като канарчетата бяха два пъти по скъпи, то пеенето им е несравнимо по – красиво от това на папагалчетата, които всъщност крякат, вместо да пеят. Какво ли разбира тя, помислих си. Виж как блести перушината на папагалите, до като малките канарчета, нямаха този пъстър цвят. Имах кратка борба вътрешно, но външната красота взе превест и аз направих своя избор. Прибрах се в къщи и направихме подаръка. Да, Петя беше много радостна, радва им се и до днес. Както и аз. Но...защо ли винаги има едно „но”. Сега вече разбирам, защо „цената” на канарчетата е в пъти повече. Крякането на лъскавите птички е приятно, но кратко и твърде рядко. Като мине време, вече не забелязваш външно как изглеждат. Когато я няма красивата и дълга песен на природните певци, външните дадености спират да ти правят впечатление.
А не правим ли такива избори и не взимаме ли подобни решения, всеки ден от нашия живот? Нима не избираме външната красота, пред вътрешната, та дори специалистите да ни посочват пътя? Окото се лъже, казват хората. А аз мисля, че ума ни се лъже. И то све повече, в този материален свят, в който живеем.
Преди няколко месеца, един от най – добрите цигулари на съвремието ни, застана инкогнито в метрото, на един от най – оживените градове в света и започна да свири. В продължение на няколко минути той изсвири едни от най – добрите произведения писани от човешка ръка. Резултат – почти никакъв. Всъщност единствените, които са обръщали внимание на човека, от време на време, били децата. Да, малките деца.
Толкова са закърнели чувствата, емоциите и рецепторите ни, с които възприемаме света, че истински красивото и важното, вече не ни прави впечатление. Или ако ни прави, то избора между „лъскавото” и „ценното” става все по труден. Нима не гледаме манипулиращи филми и телевизия, нима не заглеждаме и не подражаваме на изкуствени хора, нима не се храним с евтина и лоша храна. Вече избора ни се базира не на принцип, а на ценностна система, като съм сигурен, че повечето хора, дори не правят разлика между двете понятия. Принципа винаги си е принцип. Той винаги е безгрешен, непроменлив и постоянен, докато ценностите са не постоянни. Те се изменят според факторите и условностите. За това казвам, че ние възприемаме света чрез ценностната ни система, а не чрез принципите в живота, както би трябвало. Човечествотото преминава през един етап, в който материалното мислене и виждане, заслепява истинното.
Но, и това е ценност и тя ще се измени някой ден. До тогава обаче, ние няма да престанем да заставаме на кръстопът при вземането на решения. Всеки ще избира и ще си носи избора със себе си. Какъвто и да бъде той, знайте, че дали по лошият или по добрият начин, по лесния или по трудния, ние рано или късно ще достигнем до правилният избор. Всичко е в нашите мисли, решения и дела! Вие избирате, дали „папагалче” ще си гледате или „канарче” ще си слушате J