Това, което си пожелах...

 Здравейте приятели. Нека ви се представя най – напред. Казвам се Росен.

Но не това е най – важното. Името няма значение. Важно е какво стои зад него. Освен кулинар, син, съпруг, баща и приятел, аз съм човек, който цени природата и се стреми да живее в унисон с нея, а не да я разрушава. С годините мисленето и разбиранията ми се изменяха постепенно в нова насока. Нова за мен, но не и за останалия свят. Тъй като открих много хора, които вече живеят по този начин. След раждането на сина ми, всичко започна да се променя с много по – голяма скорост. Разбира се всичко има своите фактори за развитие.

Каква е идеята? Тя съвсем не е нова. Може би за повечето хора – да, но не и за света като цяло. Когато човек достигне един преломен етап в духовното си развитие и се обърне към природата, съвсем закономерно той започва да променя всичко около себе си. И това става толкова естествено, че дори не се отчита като голяма крачка или скок, а като нещо логично. Обръщайки се към майката природа и силите, които действат в нея, ние виждаме една съвсем различна картина от ежедневната. Забързаното ежедневие, консуматорския начин на живот, мръсните храна, вода и въздух, нечистите съзнание и дела на хората. Всичко това бавно но сигурно ни тласкат към саморазруха. Но когато човек достигне едно осъзнаване, намира и начините да промени своята действителност. Света не можем да променим, но нас и нашите мисли и действия – можем. За това насочих усилията си именно в тази насока.

Като кулинар, аз не просто готвя за хората. За мен е от първостепенно значение, когато работя с храна, тя да бъде от най – добро качество. Като говоря за качество имам предвид чистотата на продукта, а не марката. Храната трябва да бъде от природата и най – важно – без всичките онези Е-та, подобрители, хербициди, генно модифицирани продукти и прочие. Ние сме това което ядем! Лошата храна предразполага към лошо здраве, а от там мислите са лоши, действителността ни е лоша. Всичко е навързано. Къде ме отведоха този ред на мисли ли? Последните години бяха преломни за моето разбиране за нещата. Осъзнах, че най – правилния начин да храня мен, семейството ми и моите гости е като отглеждам сам всички необходими зеленчуци. И разбира се, една малка фермичка в която животните да дават своите блага. Така дойде идеята за биодинамичното земеделие или пермакултурата. Неща познати на човечеството от години, достигнали началното ми ниво на разбиране едва последно време.

Но както се казва – „по – добре късно от колкото никога”. Ето, че започнах да чета и изучавам основите на тези методи. Личности като Рудолф Щайнер, Мария Рут, Зеп Холецер и българина Веселин Орешков са оставили всички необходими знания за нас човеците, за да можем да използваме благата на природата по начина, по който самата тя отглежда своите растения. Това е една коренно различно земеделие от онова, което масово се използва сред хората. Фундаментите са други. Идеята, разбира се, не е да сменя професията си от готвач на земеделец, а да надградя кулинарното си призвание. Като кулинар, аз не само се старая да приготвям по най – правилните методи храната, нито само да я поднасям по изискан начин. Аз желая да ви нагостя с продукти, които лично аз съм отгледал по екологично чист начин. Така затварям един кръг, който е за доброто на природата и нас хората. Отглеждането на собствени биозеленчуци и тяхното претворяване във вкусни гозби е това, което искрено желая. Но това не е всичко.

Но до колко това е възможно за градски условия? Ами възможно е но не на 100 процента. Т.е замърсените въздух и вода няма да позволят продукцията да бъде наистина чиста. За това се насочих към планината. Там където височината позволява отглеждането на повечето продукти, където въздуха е по – чист и където сме по – близко до небето, в преносен и буквален смисъл.

Там е мястото, където всичко това може да бъде реалност. Като човек, който от малък е закърмен с любов към Родопите, виждам идеалното място като част от родопската яка. Макар последните месеци пред мен се откри красотата на Пирин планина и мислите ми да са насочени и към двете български планини. Това са китните селца на височина от 500 до 900 метра надморска височина. Идеални за моята идея. И не вярвайте, че на високо не вирее нищо, тъй като хората го доказват по цял свят. А и познатите парници и оранжерии идеално пасват на по – суровия зимен климат.

Много хора ме питат дали няма да отворя ресторант, както подобава на човек с добра практика и страст към професията ми. Да, бих отворил, но не този тип ресторанти, който повечето хора познават. Ресторантьорството се е превърнало в бизнес, а хората, които се хранят са клиенти. Моето разбиране е различно. Любовта ми към кулинарното изкуство изисква друго от мен. Може да ме наречете идеалист, но аз искам хората да посещават моя дом за да ги нагостя, а тях, аз наричам приятели. Когато дойдат за обяд, вечеря или за отдих, посрещане на слънцето или разходка сред природата, спортна активност или търсене на уединение, да имат тази райска градинка от която да наберат даровете на природата. А тези които желаят да могат да отседнат за през нощта. А когато гощавам хората с чиста храна не вярвам да остана гладен аз самия. Но за да се осъществи това, трябва дом, разбира се. И по – точно дом, който не замърсява природата. Който е изграден от природата, от земята. Да, един кирпичен дом. Тук съм сигурен, че първата реакция ще е недоверчив поглед. Но това е предвидено.

Аз нямам предвид онези схлупени селски къщи от оборска тор и слама, макар, че и те са дали своя принос в историята на човека. Аз говоря за кирпичените къщи от глина, пясък, слама и дърво. Онзи хилядолетен опит, който незнайно защо не сме съхранили и приложили в по – широк спектър. Не случайно има глинени къщи преживели опустошителни войни, земетресения и наводнения. Дори Китайската стена е направена от глина, пясък, слама и вода. Да, кирпичените сгради надживяват създателите си. Но най – важното е, че те са напълно съобразни с природата. Нямат остатъчен материал и се градят буквално от почвата върху която ще бъдат строени. Изолационните качества на глината и сламата са уникални. Но това е само началото.

Една важна особеност тук ще бъде самоиздържащата се система от природните ресурси. Това включва събиране енергията от слънцето, водата и вятъра. Природата ни е дала всичките ресурси от които имаме нужда, а ние дори не се възползваме от тях. Моята идея е да впрегнем благата, които ни се предлагат и да черпим енергията от чистите природни източници. Без замърсяване, без непосилни сметки и разхищение, с чиста мисъл, знания и желание.

Съхраняване и използване на дъждовната вода и отопляне с екобрикети, които човек може съвсем сам да си произвежда. Всичко това е напълно възможно и реализуемо. Разбира се, свързано е с човешкия фактор, но това е нещо с което разполагаме.

Ето това е идеята, която аз имам и желая да я споделя с осъзнати личности. Много хора ще попитат  – „та не ти ли стига да си работиш като готвач и да си живееш като обикновените хора, защо си усложняваш живота с тия глупости”. Аз не случайно писах, че това е апел към единомислещи, а не „обикновените хора”, тъй като за повечето от тях аз оставам неразбран. Защо ми е всичко това ли? Това не е просто желание, това е начин на живот. Аз не виждам смисъл в това, което повечето хора наричат ежедневие и живот. Аз не съдя, аз изказвам мнение. А то е, че консуматорския и урбанизиран начин на живот не е за мен. Времената се изменят, както и разбиранията на хората. Това е повратен момент за мен самия. За това търся съмишленици, които имат подобни идеи и ценностна система. Хора с които с общи усилия ще съумеем да изградим не само тази идея, а една цяла осъзната общност. Група от хора, които живеят и творят в унисон с природата и се ползват от благата и разумно. Прецених да апелирам тук, тъй като вярвам, че една идея ще намери своите съмишленици стига да бъде направена първата крачка. Е, аз вече я направих.