събота, 9 май 2009 г.


Родени свободни и въпреки това в окови!
Норми, ценности, правила, формулировки създадени за да има колкото се може по – малко отцепници и инакомислещи. Обществено мнение налагано върху отделния индивид, трескаво търсещ своя път за изява като самостоятелен, уникален по заложби и мислене, организъм. В общество, агонизиращо в отчаяни опити да се категоризира всеки вид реакция, в такова, в което се смята за ерес своеволният поход на самоизявилите се за „свободни“ индивиди.
Защо ли толкова често се замислям за правотата на „общото схващане за нещата“? И защо с всеки изминал ден все по – малко, то оказва своето влияние върху мен? А може би вече няма значение или поне не такова, каквото имаше преди? Семейство, роднини, приятели, колеги, познати... Кръг в който всеки бива манипулиран в резултат от нормите приети за „нормални“. Кръг от който все по – малко личности успяват да се откроят и да избуят нагоре, но като цветя, а не като плевели, поглеждани с насмешка и порицание от останалите, тези за които „кон с капаци“ е само литературен израз, но не и метафора. Колко трудно всъщност е това, да се разграничиш от общественото мнение и да погледнеш на живота си като „твой“, такъв, който може да бъде моделиран по твой вкус, без да се взима предвид високото ниво на холестерол на един, гастрита на друг или запека на трети, а по твой вкус. И не всеки път да се осланяме на това дали е „вкусен“ нашият живот по „апетита“ на другите. За това всеки сам си „сърба супата“ и ако за някой е солена, то за други е безсолна, а за мен...за мен си е точно такава, каквато сам си я надробих - по мой вкус!

4 коментара:

fen каза...

Мисля, че в новия си блог си започнал да пишеш по новому.

... каза...

Нов блог - нов начин на писане! Ще се радвам ако новият начин се възприема, макар да не търся ефекта на всяка цена :)

fen каза...

Точно така, аз следвам същия принцип и никога не пиша самоцелно. Не обичам нагласените неща.
Успех

margarita_rv каза...

И човекът започнал да твори,
но не за слава, нито за пари...
Във култ издигнал Любовта!
Спасил себе си, Земята и света!
Усмихнал се едва тогава Бог,
справедлив, любящ, макар и строг.
И благословил човешкия ни род
с наградата за вечния живот!/marsini/

Мина Филипова

http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=100