Съвети за съхранение на продуктите

Привет любители на кулинарията. Ето, че и тази седмица ще навлезем в света на готварството и ще ви запозная с някои нови и надявам се интересни съвети. Запознахме се с потребността от това да ползваме различни дъски и ножове при рязането на различните продукти. След което обясних подробно какви са изискванията за температурите на готовност на продуктите, за да се предпазим от разпространението на болестотворни бактерии. А днес, бих желал да ви запозная с нуждата от правилно съхранение на суровите и готовите продукти.

Като родители на малко момченце, аз и съпругата ми се грижим за правилното подбиране, приготвяне и съхранение на бебешките пюрета. Помня, в самото начало, когато не бях запознат с цялата тази новост за мен, как се чудих, как и по колко да приготвям. Как да ги съхранявам за следващият ден или пък всеки ден да готвя по нещо ново,за да бъде прясно. Това е само пример за необходимостта от правилно съхранение на продуктите. Ако не за нас, то заради здравето на нашите деца, трябва да бъдем изрядни. Аз лично предпочитам всяко дневно ядене да бъде приготвяно и използвано в рамките на един ден. Колкото по – дълго се съхранява, толкова повече вкусовите качества и полезните стойности намалават. Разбира се, почти не познавам семейство, което да не съхранява храна, от днес за утре и дори в други ден. В този случай може да сложим изстиналата тенждера с капака в хладилника. Но какво правим ако сме обелели или нарязали лук, моркови или други продукти. Вярвам всеки е усещал неприятната миризма, когато отвори хладилника и му замирише, натрапчиво, на лук, чесън или развалено. Да, не винаги съхранението е с цел да се съхрани качеството на продукта, понякога е чисто и просто интуитивно, за да не се смесват миризми.

Най – добър начин за съхранение в домашна обстановка, остават вакуумните съдове с капак. Макар, че за малко количество, може да се използва подходящ съд покрит с фолио за свежо съхранение, алуминието фолио или пликове за съхранение. Въпрос на избор е да преценим, кой вариант е най – подходящ в конкретният случай. Аз лично, когато съхранявам бебешко пюре, използвам бурканчета с винт, които са добре измити или преварени. Продукти за дългосрочно съхранение изискват запечатване чрез варене или в най – добрият вариант вакуумна машина. Добрият, стар начин за варене на бурканите със зимнина или компоти е класика в жанра. Докато вакуумните машини са рядко срещани в домакинствата, но изпитани, като качество за професионалните нужди. На всеки домакин или професионалист в бранша, му  се е налагало да съхрани остатък от сос или супа, нарязани тиквичка, домат или краставица. Важното е да не се слагат небрежно в хладилника, а са се увият или запечатат с фолио за свежо съхранение, например. Не е най – важното неща в живота, но едва ли нещо ще спечелим ако немърливо захвърлим продукта в хладилника и след няколко дена го намерим развален и вмирисал, целия хладилник.

Нека обърнем внимание на подредбата в хладилника и фризера. Съвета ми към вас е да използвате рационално отделенията, пригодени именно за разделното съхранение на продуктите. Вярвам във всеки домашен уред за съхранение има достатъчно място, за да може суровото месо да стои на един рафт, зеленчуците на друг и млечните продукти на трети. Ако не заради разпространението на бактерии, предаването на миризма от един продукт на друг, то поне заради удобството да знаеш, къде точно да потърсиш дадено нещо.Не зная за вас, но аз намирам за необходимо, да подреда хладилника, фризера и шкафчетата с продукти, по смислено правилен и практичен начин. Въпрос на естетика дори. Все пак в порядък и чистота се твори по – лесно.

 

Има продукти, които изискват друг вид съхранение. Като например откъснати свежи подправки или салата, които ако бъдат оставени в хладилника, ще изсъхнат. Най – подходящият начин за съхранение при откъснатите подправки е да се поставят в купичка с вода, покрити с фолио. А салатата бива да се покрие с мокра салфетка за да се сапази свежестта и. Практиката ми показва, че ако поставим за околу час, леко увяхналите листа на салата (марули, рукола, айсберг и пр.), потопени във вода с щипка сол, то те ще попият нужното количество вода и отново ще възвърнат свежият си вид. Ако съхранявате в хладилник, за по – продължителен период от време, сурово месо, то най – добре е да го покриете с олио или зехтин. Така ще го запазите за по – дълго време свежо. Обелени картофи или зеленчуци, като цяло, съхранявайте в съд с вода, за да не изсъхват и почерняват. И задължително в хладилник! А размразите ли веднъж даден продукт, не го замразявайте повторно. Защото ще загубите от качеството му. Съхранете го по оказаните начини.

С всяка следваща статия от кулинарният курс, ще ви давам още подобни, професионални съвети, които ще олеснят и подобрят качеството на хигиената, съхранението, приготовлението и разбира се презентирането на храната. Не трябва да бъдете професионалисти, за да имате добри познания в кулинарията. Трябва ви широко сърце, бистър ум и желание за творчество.

Следващия път ще ви запозная с различните топлинни обработки. За да научите нови начини за приготвяне на продуктите и да ги използвате рационално, според вашите нужди. Хубава и творческа седмица!

Температури на приготвяне

Здравейте приятели. Миналата седмица ви запознах с нуждата от това да използваме различни дъски за рязане, според това, което режем. С цел да се намали до минимум, разпространяването на бактерии, от суровите меса към салати, млечни, хляб или печени меса.
Днес ще ви запозная с няколко полезни съвета, които да попълнят набора ви от знания и да ви направят по – подготвени за работата в домашната или професионалната кухня.

Преди малко се завърнах от раздаването на наградите в седмото международно кулинарно състезание „ Стил жизни”, проведено в Пафос. Там обменихме опит, професионалисти от Европа. Германци, руснаци, кипърци, украинци, румънци, гърци и разбира се българи, премерихме сили в някоко категории. Радвам се, че постигнах бронзов медал в категория „Креативна кухня”, но повече се радвам, че видях нивото на професионалистите от различните държави. На този тип състезания, определящите за победата фактори, са много. Следи се за спазването на всички хигиенни изисквания, температури на приготвяне, презентация, декорация и разбира се – вкус.
След състезанието се замислих конкретно за температурите на приготвяне. Тъй като малка погрешка, която аз самия открих при моята презентация, беше свързана именно с това. Рибата Тон която приготвих, трябваше да има червена среда, т.е месото да бъде леко сурово. Което в моят случай беше преминало със секунди границата и червената среда едва си личеше. Нямам намерение да ви запознавам с моите кулинарни истории, а да ви обясня защо е толкова важно да следим за температурата на месото. Няма да ви подготвям за състезание, разбира се, а ще ви обясня защо е важно всяко месо да се приготви до определена готовност. Дали за да се избегне разпространяване на бактерии и зарази,или за да се насладите на продукта, сготвен по оптимално добър начин, няма значение. Важни са всички фактори, все пак!
Нека започнем с червените меса. Българинът няма навик да се храни толкова с телешко месо, колкото със свинско и пилешко. Това е един от факторите, поради които той, не е развил правилно разбиране към телешкото месо. Когато има възможност да го консумира, той го предпочита добре изпечено. Което ще рече 78 – 85 градуса температура, във вътрешността на месото. Нямам намерение да променям навиците, придобити с годините, а само да обясня защо едно месо се яде добре изпекано, а друго алангле. А телешкото е нежно месо и като такова, то не изисква дълга топлинна обработка. Най – добрата температура за консумиране е 66 – 71 градуса, като по този начин вкусовите качества, соковете и еластичността на месото остават в най – добрите граници. Агнешкото, овчето и козето месо, са най – вкусни, когато достигнат температура околу 71 градуса
Друго е положението при свинското и пилешкото. И макар червено месо, свинското, изисква по – висока температура на приготвяне. Също както и пилешкото е най – добре да бъде приготвено до 77 градуса по Целзий.  А когато говорим за цяло пиле или червеното месо на пилето, то температурите се вдигат над 80 градуса.
Рибата с изключение на риба Тон, на пример, е добре да се пекат до пълното изпичане на месото. Което ще рече над 71 градуса. А рибата Тон е най – добре да се консумира леко алангле, тъй като след прага на 71 градуса, месото става на „конци” и вкусовите качества на рибата се губят.
Яйцата изискват температура на готовност над 80 градуса, а когато правим яйчни кремове или сосове, то предварително трябва да сме дезинфекцирали яйцата с хлорен разтвор 2% за да се предпазим от болестотворни бактерии.
Ето и следната таблица, която може да ви бъде от полза:

Продукт	Температура
Телешко и агнешко – алангле	63°C (145°F)
Телешко и агнешко – средна температура на изпичане	71°C (160°F)
Телешко и агнешко – добре изпечено	77°C (170°F
Свинско месо	71°C (160°F)
Пилешко, пуешко и патешко	74°C (165°F)
Цяло пиле	85°C (185°F)
Телешка, свинска и агнешка кайма	71°C (160°F)
Пилешка кайма	74°C (165°F)
Яйца и яйчни продукти	74°C (165°F)
Риби	74°C (165°F)

Всички тези съвети не са за да ви накарам да се разхождате с термометър из кухнята, а за да знаете какви са температурните стандарти, които ни предпазват от болестотворни бактерии, плесени, дрожди, микроорганизми, колиформи, протеус, салмонела и пр.
Оставям на вас избора дали да спазвате тези стандарти или да продължите да си ядете свинското и пилешкото леко сурови, тъй като така ви харесва. Всеки сам избира за себе си, но нека не забравяме, че готвим за децата ни, семейството или приятелите ни, тогава въпроса на лична съвест е от особено значение.     

 

Хигиена и НАССП

Здравейте домакини, готвачи и любители на кулинарията. Последните дни мислех върху това, какво точно да ви представя в първият урок по кулинария. Дали да бъде някоя моя любима рецепта или да ви запозная с някаква интересна информация или кулинарна история. Но както винаги в живота ми, нещата стават спонтанно, без нуждата от предварителна уговорка или план. Изминалите дни на работа,  ми дадоха отговора и насоката, в която да оформя първата статия.

Имаме нови колеги, които започнаха работа в хотела ми. И моя задача е да ги въведя в работния процес, да ги запозная с естеството на нашата работа. Всички нови колеги, всъщност, са от различни държави – България, Словакия, Франция, Румъния. Но има и нещо общо между тях, разбира се, и това е слабото познание в кулинарията. Неспазване на много правила, условия и общоприети норми. Всички ресторанти, хотели и заведения за хранене, работят, или поне би трябвало, пo HACCP система (Анализ на опастностите и контрол на критичните точки). Това е система от стандарти и методи за контрол, които са разработени и установени с цел повишаване на безопасността на продукцията и елиминиране възможните рискове за човешкия организъм. Разбира се, цялостното познание на системата, едва ли е най – важното нещо, но има основни неща, които са важни, както за професионалните готвачи, така и за любителите или домакините, които всекидневно приготвяте храна за любимите хора или за вас самите.
Виждам ежедневно, как хора в чиито ръце е здравето на стотици и дори хиляди хора, невежо и немърливо вършат задълженията си, без да се замислят дали в погрешката си, не причиняват болест или хранително натравяне,  за тези, за които приготвят храната.  Тези грешки не са изобщо, само в големите кухни и заведения за обществено хранене. Ние ги срещаме в кухнята на почти всяко семейство. А там ние готвим за нас и нашите деца. За това, преди всичко, искам да ви запозная с основните правила за хигиена.
Няма нужда да ви съветвам да си миете ръцете, преди да започвате работа, това е въпрос на лична хигиена. Но смятам за нужно да ви кажа, че трябва да ги миете задължително, когато пипате различни видове продукти, тъй като се предават различни бактерии, които могат да причинят сериозни заболявания и проблеми. А както сочи практиката ми, не всеки знае, че след като е пипал месо, трябва да си измие ръцете, преди да започне да работи с друг продукт. И дори да звучи глупаво или странно, хората, които правят тези грешки не са един или двама, а много, които или не знаят за рисковете или невежеството им е взело превес.

Тези дни в работата ми, се нагледах на подобни сцени. Това ме накара да преосмисля важността от знанията в кулинарията и осъзнах, че те са именно за това – да се предават и да се привеждат в живота.  Ако само ги знаем, но не се ползваме от тях, каква е ползата? Чувствам се длъжен, от гледна точка на човек, да споделя с вас, ценни знания и съвети, събирани с годините, които да ви помогнат да готвите по – правилно и по – съзнателно. За да може, не само да задоволявате хранителните си нужди, а да възпитаме заедно, едно удоволствие и наслада от това да приготвим сами, нещо ново, свежо и идейно.

В хранителната индустрия, използваме дъски за рязане с различни цветове. При една част от хотелите и ресторантите, дори ножовете са с различни цветове. И това изобщо не е прищявка, а важна част за хигиенната сигурност. Разбира се, едва ли ще вземете, всички да си закупите 6 вида цветни дъски и още толкова ножове, за да спазвате основни хигиенни условия. Аз самия не го правя в домашни условия.  Но никога не режа върху една и съща дъска с един и същи нож – сурово месо, печено месо, млечни продукти, хляб и зеленчуци. Важно е да не се предават бактериите от едните продукти към другите, не само, но и миризмата от предния продукт. Представете си, че режете свеж босилек, чесън, а защо не и риба, след което забършете или измиете дъската и веднага нарежете на нея хляб или плод. Дори ножа да се изплакне, все пак остава миризмата от предишният продукт. А и за да се унищожат бактериите от приборите за хранене, се изискват температури над 85°, което едва ли е по възможностите на едно средно статистическо домакинство. Моят съвет е да ползвате отделни дъски за сурово месо, за риба и за зеленчуци и останали продукти. По прилежните може да си закупят и целият набор от дъски, може и разбира се, да си продължите да си режете на една дъска всичко, все пак това е ваш избор.

Това са моите съветите в първият кулинарен урок. Надявам се, че с поставените основи, ще навлезем по сигурно и със самочувствие, в света на кулинарното изкуство. Всеки може да готви, но не всеки го прави правилно. Най – важното е да бъде от сърце, с правилните съвети и насоки. Това беше за тази седмица, а в следващият брой ще се занимаваме с температурите на приготвяне, съхранение и общи принципи.

Като начинаещ кулинар, винаги си представях, че кулинарните книги и рубрики са пълни с рецепти и грамажи и, че именно това е което ни учат и с което ни помагат – рецептите на майсторите. Но с времето прекарано в професионални кухни в различни европейски страни, разбрах колко ограничено може да бъде схващането за кулинарията. Та, нали казваме „кулинарно изкуство”. Какво му е изкуството ако слагаме ястията, т.е творението ни, в рамките на рецептите? Та нали за това едно изкуство е велико, тъй като може всеки да се прояви като творец. А какъв ти индивидуализъм и какво ти творчество, ако трябва да спазваме точни грамажи и начини на приготовление, изложени в една или друга книга, списание или форум? Рамките осъкатяват изкуството!

За това създавам една, съвсем нова, рубрика в моя блог. А аз ще бъда вашият гид, за да ви разходя из необятния свят на продуктите, технолигиите на приготвяне, правилата и професионалните съвети, за да съумеем заедно да се впуснем в магията наречена кулинария. „Кулинарният свят на Роско” е едно помагало, което да ви покаже другата страна на готварството, тази, която няма нищо общо със строги рецепти, грамажи, презентации по точно определен начин и прочие неща, ограничаващи личностното творчество. Ако стоите с кухненската везна, мерните лъжици, термометрите, капкомерите и други  измервателни уреди, в чакане на поредната рецепта, то или отгърнете на друга страница, или захвърлете инструментите, които само ви пречат и отворете сърцето си, защото започваме да готвим с разбиране и любов към храната и продукта.

Както всяко нещо в процеса на работа, така и тук, нещата ще бъдат подредени по ред. Всяка една статия ще бъде част от процеса на обучение и въвеждане в сверата на кулинарията. Стъпка по стъпка ще се научим да ценим това, което приготвяме за нас, семейството ни, приятели или дори клиентите ни, тъй като знанията са както за любители, така и за професионалисти. Все пак се храним всеки ден, и то по няколко пъти. Защо да не го правим с повече разбиране и отношение към това, което приемаме като храна? Приемете рубриката като един кулинарен курс, след който, тези които са приложили съветите и знанията, ще могат със самочувстие да творят в домашната кухня, а защо не и в професионална такава.

Много хора живеят в заблудата, че дадено знание изказано и дори показано, може да ги научи на нещо... Не, не може! Ако самите вие не въведете наученото, показаното или чутото във вашият живот, то си остава знание на някой друг, но не и вашо. Същото е и с кулинарията. Толкова неща има изписани в книгите, показани в интернет и телевизионни предавания, където майстори споделят опита си, но докато вие самите не се захванете да направите дадено нещо няколко пъти, да го сгрешите още толкова, то, все още, нищо не сте научили, реално. Докато не намерите истината за това ястие, не го осъзнаете като същност и материя , до тогава то си остава само ястие, което сте видяли в някое предаване, прочели в някоя книга или някой ви го е казал. Този който е пожелал да изненада любим човек, семейство или приятели, а защо не и да се поглези или изпробва уменията си, за него е рубриката, за него са знанията, които чакат да бъдат приложени в кухнята и поднесени на масата. Да си творец, не значи само да композираш музика, да рисуваш картини или да правиш скулптури. Да бъдеш творец означава да създаваш. Не да използваш остановените мерки, грамажи или технологии, а да избираш самостоятелно, съобразено с  принципи и да създаваш нещо оригинално, нещо ново. Не ново за обществото само, а за самия теб. От тук започва твореца, това е началото на пътя. Имате принципите за готвене, имате знанията за продукта, имате идеята. Сега е време да наточим ножа, да пуснем музика по избор, да отворим сърцата си и да започем да творим. Със знание, философия и любов към изкуството наречено кулинария.

 

Новото начало

И както казах на Петя, секунди преди да започна да пиша: „ нека да отворя нова страница”. Нова страница в блогът, нова страница и в животът, който през последните близо три години, беше толкова шарен и непредвидим, че не ми оставаше време да оформя мислите си в текстов формат. Но и по – добре. Когато живота тече и емоцията е силна, когато идеалите се оформят и мисълта е непостоянна, тогава не се правят заключения, тогава е моментът за събиране. Събиране на опитност! След него идва новото начало. След бурята небето се изчиства, така и в живота. Aко наблюдаваме целенасочено мислите си, откриваме, че новото начало се заражда, когато старите мислене, действителност и основи отминат от ежедневието ни. А то (ежедневието) е единственият работен момент, който съществува. Миналото няма да се върне, бъдещето е неясно и непредвидимо, за това умният човек, може единствено и само да живее и твори в настоящето.

В последните три години живота ми се преобърна из основи. С това, съвсем естествено и всички аспекти от него се промениха. Мислене, духовно търсене, професионално ориентиране, статус. Самото началото, разбира се, трябва да се търси много по – назад в годините, но кулминацията от промените ме застигна едва последните години. Тогава спрях да пиша активно в блога, тогава променях работата и философията си за нея, в онзи момент любовта, хобитата и ежедневието ми се променяха стремглаво. Тогава започна един преход, който и до сега е в ход, но вече визията му е съвсем по – оформена. Преход от личността към характера, както биха го определили психолозите или преход от материалните ценности към духовните, както бих го определил аз. В какво се състои този преход е трудно да се обясни. Всеки трябва да го изживее за да го разбере. Но това, което ме подтикна да пиша е новата концепция, която се възроди с този преход. И както бях описал преди идеята си за блога: „това е един своеобразен начин да покажа на света, че аз съм тук и аз творя”, то сега вече, тя не е движещата сила. Онова его, беше много полезно за времето си. Азът ме подтикваше към писане и споделяне и то само на собствени опитности, което всъщност е важното. Не да описвам нечия чужда опитност и да я интерпретирам, а да излагам мисли, които съм проследил лично и дела за които аз съм отговорен. Кое тогава е различното сега? Вече не изпитвам нуждата света да ме познава, с това което творя и с живота, който водя. То това е факт, който обществото не може да промени. Тези неща не идват като нужда, те идват като нещо логично и естествено. Нито мислите ми облечени в думи са за широката публика, за да ме опознават, нито вярвам, че тя има нужда от моето мнение, както смятах преди. Делото ми е насочено само към онези, които го потърсят сами. А и нещата, които искам да споделя със света, не мога да ги задържа в мен и само за мен. Те трябва да бъдат споделени, така както са били споделени с мен, когато аз съм ги потърсил. И аз не се смятам за двигател на такива идеи, ни най – малко. Аз съм просто проводник за тях.

Започвам нова страница в блога ми, за която се изискваше този анонс. За да разгранича новата концепция от старата. Не мисля да сменям името или мястото на което пиша, тъй както и мислите ми не са сменили главата в която се раждат, макар да са се променили. Това, което правя е да споделя е онзи опит, който е ценен в живота с онези, които го търсят. Но нещата, които споделям вече, няма да бъдат само моя опитност. В това се заключва разликата. Аз не се смятам за пример или учител, ни най – малко. За това и моята опитност е тъй малка за да бъде споделяна единствено и само тя. Това е егото, което остава на заден план, за да може споделеното и даденото да бъде истински ценно. В живота до сега, човечеството е имало много учители, от които е можело да се учи. Ние можем да бъдем само ученици. Дори това е нещо велико, ако съумеем да го постигнем.

Свързвам раждането на сина ми с една нова енергия, която се проявява постепенно в живота ми и променя, и ще продължава да променя, както изглежда, всичко в мен. Срещата с майката на детето ми и раждането му, дадоха нов тласък за промяна. Първоначално повечето неща и разбирания спряха да имат онзи смисъл, който имаха преди. Да, беше малко объркано, разбира се. Така, както човек се замайва от светлината, след като е стоял продължително време в тъмнина. Но всичко постепенно започна да придобива форма. Промениха се вижданията ми за храната, особено когато вече храним нашето, малко момче. Промяна на схващането ми за природните енергии и екологично чистите продукти и технологии. Откриването и съхранението на стари, почти забравени рецепти и знания за хранене, природолечение, билкарство и какво ли още не, което хората са прилагали в живота си а ние „модерните” хора сме оставили зад себе си, тласнати към неясни по качество нови идеологии. Промяна на разбирането за природата и Бог. Духовно търсене, което в последните години е движещата сила с която започва, преминава и приключва деня ми. Словото на Учителите, които идват на земята, за да помагат на човечеството за повдигането му. Делата на велики хора, отдали се на служба за благото на човешкия род...

Все неща, които навлязоха постепенно но сигурно в живота ми, макар голяма част от тях само до преди години да бяха не само чужди за мен, но и напълно безинтересни, да не кажа безсмислени. Самия аз нямах нито възможността, нито силата да опиша което и да е от нещата, които навлизаха в живота ми, тъй като това ставаше толкова бързо и непрестанно. Само можех да проследявам с мисъл и да се моля скоро нещата да започнат да се изясняват, тъй като понякога лутането беше от едната крайност към другата.

За това сега започвам „нова страница”. Връщам се към писането в момент в който всички тези промени оформиха нова и по – ясна концепция и философия. За това ще разделя блога на няколко рубрики в които ще добавям информация, която е полезна за човечеството, по начина по който аз виждам и разбирам тази полезност. Разделението е логическо, за да може всяка информация да има своето място, така както всяка малко екосистема е част от една по – глобална екосистема, така и всяка категория информация има своя принос към цялостния живот. Няма по – важна и по – маловажна информация, за това всеки от подразделите ще бъде обогатяван с времето. Така ще може крайният продукт – съхраняване и предаване на ценна житейска информация, да бъде осъществен. За мен, важна е отправната цел, а тя е – да се вглеждаме в доброто от живота. За това ще се старая да не се занимавам с погрешките на хората и обществото ни, а с добрите страни. Но въпреки това, нека не забравяме, че различните хора се учат по различни начини. И така, нови и стари приятели и съмишленици, всеки със своите дела ... аз моите ги започнах.

Истинската стойност на нещата

Понякога дадена мисъл пребягва през, забързаното ни в делнични мисли, съзнание. Тази мисъл, обаче, е така ясна, така принципно издържана, че ни прави впечатление. Първоначало за части от секундата. Но после се връщаме на нея и я разглеждаме по – обстойно. Тя възбужда съзнанието ни да разсъждаваме по нея. Да раздвижим ума си и да я осъзнаем, не като мисъл просто, а смислено, качествено!
Така преди малко, докато върших рутинни занимания, мисъл от недалечното минало премина, оставяйки отпечатък дори до настоящият момент. За 8ми Март, с баща и на Петя, решихме да и направим подарък – клетка с птички. Помислих си, колко хубаво би било да си имаме „природно надарени певци” в къщи. Да се радваме на пеенето им, да ги обгрижваме, не че малкият ни син не ни е достатъчен, но все пак. Друго си е да си имаш животинчета в къщи. Това придава уют, нова енергия и нови приятелчета за нас и малкия ни.
Отидох в зоо - магазина и веднага се загледах в няколко пъстри, красиви птички, които подскачаха от място на място. До тях имаше друга клетка с малки птиченца, но те не ми направиха онова впечатление, което оставиха първите. Сякаш, не бяха толкова красиви. За това твърдо се спрях на пъстрите птички от първата клетка.
Жената, която работеше там, беше много вещ консултант и ми помогна в избора на храна, витамини и съд за вода, за птичките. Макар да бях направил, вътрешно, своят избор, все пак я попитах за съвет, при избора ми. Без да се замисли ми посочи втората клетка. Именно противоположното на това, което исках аз. Но все пак лаишкото ми око, хареса пъстрите папагалчета, а за песента на канарчетата беше спяпо. Попитах я каква е разликата. Като оставим на страни цената, тъй като канарчетата бяха два пъти по скъпи, то пеенето им е несравнимо по – красиво от това на папагалчетата, които всъщност крякат, вместо да пеят. Какво ли разбира тя, помислих си. Виж как блести перушината на папагалите, до като малките канарчета, нямаха този пъстър цвят. Имах кратка борба вътрешно, но външната красота взе превест и аз направих своя избор. Прибрах се в къщи и направихме подаръка. Да, Петя беше много радостна, радва им се и до днес. Както и аз. Но...защо ли винаги има едно „но”. Сега вече разбирам, защо „цената” на канарчетата е в пъти повече. Крякането на лъскавите птички е приятно, но кратко и твърде рядко. Като мине време, вече не забелязваш външно как изглеждат. Когато я няма красивата и дълга песен на природните певци, външните дадености спират да ти правят впечатление.
А не правим ли такива избори и не взимаме ли подобни решения, всеки ден от нашия живот? Нима не избираме външната красота, пред вътрешната, та дори специалистите да ни посочват пътя? Окото се лъже, казват хората. А аз мисля, че ума ни се лъже. И то све повече, в този материален свят, в който живеем.
Преди няколко месеца, един от най – добрите цигулари на съвремието ни, застана инкогнито в метрото, на един от най – оживените градове в света и започна да свири. В продължение на няколко минути той изсвири едни от най – добрите произведения писани от човешка ръка. Резултат – почти никакъв. Всъщност единствените, които са обръщали внимание на човека, от време на време, били децата. Да, малките деца.
Толкова са закърнели чувствата, емоциите и рецепторите ни, с които възприемаме света, че истински красивото и важното, вече не ни прави впечатление. Или ако ни прави, то избора между „лъскавото” и „ценното” става все по труден. Нима не гледаме манипулиращи филми и телевизия, нима не заглеждаме и не подражаваме на изкуствени хора, нима не се храним с евтина и лоша храна. Вече избора ни се базира не на принцип, а на ценностна система, като съм сигурен, че повечето хора, дори не правят разлика между двете понятия. Принципа винаги си е принцип. Той винаги е безгрешен, непроменлив и постоянен, докато ценностите са не постоянни. Те се изменят според факторите и условностите. За това казвам, че ние възприемаме света чрез ценностната ни система, а не чрез принципите в живота, както би трябвало. Човечествотото преминава през един етап, в който материалното мислене и виждане, заслепява истинното.
Но, и това е ценност и тя ще се измени някой ден. До тогава обаче, ние няма да престанем да заставаме на кръстопът при вземането на решения. Всеки ще избира и ще си носи избора със себе си. Какъвто и да бъде той, знайте, че дали по лошият или по добрият начин, по лесния или по трудния, ние рано или късно ще достигнем до правилният избор. Всичко е в нашите мисли, решения и дела! Вие избирате, дали „папагалче” ще си гледате или „канарче” ще си слушате J

Здравей, приятелю мой

Не си ме забравил, нито пък аз теб, приятелю. Нашата връзка няма нужда от това да се виждаме често. Може да не сме се виждали с години, но сме мислили един за друг често, дори и смътна мисъл, преминала през забързаното ежедневие. Но тази мисъл топли и радва. Когато има хора за които се сещаме и ни става приятно, значи живеем и творим себе си като личности. Радвам се, че си открил своя път, аз вървя по моя също, но често се боря с "вятърни мелници" тъй като обществото е крайно и ограничено, без значение в коя държава си! Когато трябва да мислиш за финанси, за проблеми, за немотия, когато си заобиколен от негативни и ограничени откъм мисъл и духовност хора, нещата стават по-трудно. Но има и хубава страна. А именно, че когато градиш независимо себе си, това не остава незабелязано. Когато със своята аура, вяра и извисеност живеем и творим, ние няма как да останем в сянка. Може за момент, ден или дори повече време, да бъдем заобиколени от повече негативност, от колкото позитивност, но в крайна сметка никой не може да ни отнеме същността и вярата, ако самите ние не им я дадем. Помни приятелю, че в общества като нашите, хората които "светят", се различават винаги от мрака, който ни заобикаля. Бъди светлина за непрогледните пътища на хората. Бъди като пример за духовност, вяра и извисеност!

Днес е Трифон Зарезан – ден на лозарите, градинарите и кръчмарите. На същата дата се празнува и Свети Валентин – ден на влюбените.  Обикновено в България хората се разделят на четири групи в този ден. Едни, които празнуват празника на влюбените, други, които празнуват Трифон Зарезан и трети, които за да останат в златната среда или за да не се налага да избират, празнуват и двата празника. Четвъртата група са хора за които празниците изразяват дадена символика и не намират нужда да се придържат към материалната им изразеност. Казва някой, че празнувал Трифон Зарезан. Срещне се с приятели или празнува със семейството си. Може да пийне чашка, може и литър. Може да бъде културен, може и да се оправдае с повода и да „си даде на душата”. Това правилно разбиране ли е? Тук не става въпрос за това кой съди и колко праведно. Става въпрос за това, как се празнува един празник. Ако ще да е празник значи има някакъв символ. Ето какво се казва за Трифон Зарезан :

Празнуват не само лозарите, но и градинарите и кръчмарите. Рано сутринта стопанката омесва хляб — пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а след това се препича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“. След това всички се събират и избират „царя на лозята“. Едва тогава започва общо угощение. „Царят“ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“. Царят отговаря на благословията с „Амин“. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек. Следващите два дни, наречени във фолклора „трифунци“, се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните — за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.

Ето така се празнува Трифон Зарезан! Но разбира се не всеки го приема по този начин. Има хора, които чакат деня от седмици, та дори и месеци назад, за да могат под предлог, да се наквасят подобаващо. Други ще отминат деня без никакво мнение и няма да го отбележат. Разбира се, благодаря на Бога, има голяма част от хората, които ще спазят адета по начина предаван през вековете, описан по - горе. Ето има и четвърта група хора, така да се изразя, която ще пийне чашка винце за здраве и с блага молитва за берекет ще се присъедини към общото съзнание на България, съответно и на целият свят. 

Ето няколко думи и за празника, предпочитан последните години от младите, а и не само, хора в България – Свети Валентин.

Това е католически празник, който се празнува на 14 февруари. На тази дата влюбените изразяват любовта си един към друг, като изпращат поздравителни картички, бонбони сърчица. Обичайно е да се подаряват цветя.Името на празника идва от един от двамата християнски мъченици, наречен Валентин, живял през 3 век. Първоначално стар римокатолически празник, той започва да се свързва с романтичната любов през Средновековието.На този ден още през 14 век започва да става традиция да се разменят любовни послания под формата на т. нар. валентинки. Съвременните символи на любовта сега са сърцето и образа на крилатия Купидон. През 19 век ръчно написаните послания биват заменени от масово произвежданите готови картички. АПК (Асоциацията за поздравителни картички) е изчислила, че всяка година се изпращат 1 милиард поздравителни картички, като така изостават по масовост само от коледните картички. Асоциацията също е изчислила, че жените купуват около 85% от всички валентинки.През втората половина на 20 век в САЩ и други места по света установената практика на размяна на картички се разширява и се въвежда раздаването на подаръци обикновено от мъжа на жената. Най-популярните подаръци са рози и шоколади в червена лъскава опаковка с форма на сърце. През 80-те диамантената индустрия започва да рекламира и подаряването на бижута по случай Св. Валентин. С разпространението на Интернет в началото на 21 век, милиони хора започват да изпращат електронни картички с поздравления чрез електронна поща. Първата регистрирана асоциация на Свети Валентин с романтичната любов датира от 14 век в Англия и Франция, където тогава хората вярвали, че на 14 февруари птиците се ухажвали. Това може да се прочете и в литературните произведения на Джефри Чосър от 14 век, и по-точно в Parliament of Foules:

Това се праща на Свети Валентин,

когато всяка птица идва и избира своя другар

По време на Средновековието влюбените си разменяли послания на 14 февруари, наричайки ги валентинки. Вероятно много от легендите за Свети Валентин са били измислени в този период. Някои от най-известните легенди твърдят, че:

• Вечерта преди мъчението на Свети Валентин заради това, че е християнин, той пратил любовно послание до дъщерята на тъмничаря си, в което пишело „От Твоя Валентин“.
• По време на забрана за женитба на римски войници, наложена от император Клавдий II, Свети Валентин тайно помогнал за уреждането на женитбите.

В повечето от тези легенди 14 февруари е датата, която се свързва с мъченичеството на Свети Валентин.

Тази кратка извадка ни подсказва от къде се е зародил празника, който празнуваме днес. Вече „модернизиран” в някои отношения, разбира се. Каква е символиката тук? Ами култа към любовта! Макар по – голямата част от хората да разбират любовта като чувство на привързаност на един към друг... Е да, човешкото разбиране няма нищо общо с божественото разбиране за любов. Истината е, че повечето хора, идиализирайки първичните желания, ще прекарат вечерта „празнувайки любовта” като задоволяват чисто и просто нуждите си за внимание от страна на половинката. Не, че има лошо в това, но това ли е всъщност празника Свети Валентин? Това ли символизира? Не! Нито е нужно само един ден да показваш любовта си, нито е нужно да го правиш само към любимият човек. Всеки ден, към всички хора и във всяко твое дело! Иначе това не е любовта, за която говори празника.

Мили братя и сестри, знайни и незнайни, празнувайте с любов и благословия към Бога. Защото Бог е любов, ние живеем в него и той в нас. Оставете настрана, кой как го нарича или разбира. Кажете му ако искате Вселена, Природа, Всевишен, както си искате и ако изобщо искате. Важното е да празнуваме истинно! Като ще да е за любов, то нека бъде с любов. Ако ще е за берекет и благодат, то вземете чаша вино и отпийте с бистър ум се помолете. За да бъдат и пребъдат празниците, не за да разделят, а за да събират и съхраняват! Амин!

06.02.2012

Днес се случи голяма трагедия в родна България! Едни видяха, че природата за пореден път ни показа, че не се движим в правилна посока и трябва да променим живота си. А други видяха множество наводнения, осем смъртни случая и хора останали без домове. Въпрос на гледна точка и разбиране.
В тези трудни моменти се моля, поне след трагедиите, хората да се обединят в молитвите си. Нека се помолим за тези, чийто живот, буквално за секунди, се промени към лошо. Мислите, които ще отправим за тях ще повдигнат съзнанието на българина, а и на цяла България. И ако ли не инак, то поне така можем да помогнем на тези страдалци. Нека да помогнем и на себе си, чрез тази благородна молитвена мисия, тъй като страдалци сме и самите ние - облякани в егоизъм и в охолство, самозабравени преживяваме за себе си, вместо да живеем за човечеството!
Амин