неделя, 29 март 2009 г.

29.03.09 или два часа след като започна лятното часово време


Започнах да пиша, когато почувствах нужда да споделям мислите си в писмена форма. В този ден аз бях седнал спокойно в транзитната част на софийското летише и бях вперил поглед в еднопосочният билет, който ми напомняше, че една голяма промяна навлиза в моят живот. Промяна, която със сигурност щеше да изиграе решаваща роля в моето развитие. Толкова сигурно, колкото и самолета навън, който току що се отдели от земята, стремително набирайки височина. Почувствах, че това е момент, който трябва да се запомни. Изкарах една тетрадка от раницата и записах:”26-06-2007 Ето,че започва един нов етап от живота ми ...” Това по късно стана първият ми дневник.С времето изпитах нуждата да описвам емоциите преминали през деня. Записвах мометите изявени като сблъсък, между вече установените от мен норми и новите , непознати неща. Всяка нова промяна се описваше с интерес, сякаш оставях писма след себе си за тези, които тръгват по стъпките на ... живота. Тогава не подозирах,, колко полезно всъщност ще се окаже, това мое начинание. Колко изминал път и осъзнати истини ще виждам всеки път, когато поглеждам назад към записките си.Когато това стана моя страст създадох блог в който реших, че мога да записвам мненията си по различните въпроси – политически, социални, ежедневни. Започвах всеки път с желание да пиша по избраната тема ... и всеки път темата се променяше в хода на писане към това, което живо ме вълнуваше в момента. Всяка или почти всяка тема започваше с едно заглавие и завършваше с друго, такова каквото го правеше крайният вид на текста. Тогава осъзнах, че не мога да задържа мисълта си върху темата и пиша за това, което мисля в момента, тоест разхвърляно.
Преди няколко дена , след сериозна борба между желанието ми за писане и мързела, който ме беше налегнал, аз взех решение. Вместо да ограничавам описването на мислите си поради невъзможността да се съсредоточа в предвидената тема, ще дам воля на мисълта и текущата емоция и тя ще бъде записвана – такава каквато е тя в момента. За да не се налага накрая да поставям някакво заглавие ще записвам датата на която тази мисъл или тези емоции са преминали през мен и са имали щастието да бъдат сполучливо написани, което е трудната част при мен. Взимам предвид това, че темата може да започне с баничката която закусих сутринта, да премине през срещата за деня, направила ми най – голямо впечатление и да завърши с вулгарният коментар, поставен на стената на приятел от facebooк. Толкова за причините, а за последиците ...За това направих този втори блог, не като ново начало, а като логично продължение на променената и най – важното осъзната посока на развитието ми. Ние не можем да променим това, което вече е станало или е писано да бъде. Можем да променим само своята гледна точка за него. И щом е недостатък, то нека го приемем, а не да го влачим лениво подир нас.

Такъв ще бъде моят блог ... продукт от „осъзнатият недостатък“ на моята страст -писането!

Приятно четене!

събота, 28 март 2009 г.

В живота е така!

Човек възприема заобикалящият го свят според нивото на което се намира като себеосъзнаване. Когато разберем себе си, нещата които ни харесват, отблъскват или привличат започваме да проявяваме интерес към останалият свят. А той се разкрива за нас в блясъка за който сме готови да понесем. Няма как да видим повече от това, за което сме готови, защото дори допира с новото няма да предизвика реакция в един неподготвен за срещата разум. Виждаме и осъзнаваме до толкова, до колкото сме се развили.
След като интереса ми към опознаване на живота предизвика опознаване първоначално на самия мен като заложби, пориви, мисли, страхове, започнах да изучавам силните и слабите си страни. Всеки ден откривах нещо ново за себе си и за живота който живеех, под такъв ъгъл, под който не бях поглеждал преди. Сякаш новата парадигма откри личността ми като смесица от всички познати за мен чувства, емоции и желания. Едно кълбо от всичко познато, противоположности които при поглед от високо образуваха една личност – моята.
“Старата” едностранчива особа беше всъщност, един микс от напълно противоречащи си мисли и чувства. Колко сляп бях за това ... колко малък съм всъщност като съществувание. Когато погледнах над себе си видях, че има и други...много други, а над тях - структурите и процесите образуващи нашият свят. Тогава осъзнах себе си като малкият, напълно невидим, но функциониращ “атом” във вселенската шир. Както белодробните клетки са невидими за нашето око, но без тях ние не бихме могли да живеем, така и аз бях замислен да играя своята роля във един неразгадан от нас – простосмъртните, божествен план. Това беше и основният момент в който “Бог” и “божествено” не бяха вече само думи от религиите (толкова различни и толкова еднакви същевременно) а това което ни заобикаля. Аз не вярвам, че има Бог, защото да вярваш означава да не си сигурен, аз ЗНАМ. Той беше без име, макар християнската вяра да викаше тъй силно в ухото ми, аз не запуших уши, напротив - чух и другите, които викаха – все различни имена...странно колко имена има едно и също нещо!
В живота е така, че когато искаш нещо и не преграждаш пътя му, ти го привличаш и то закономерно те намира. Примери – колкото един живот. Ето и какво поисках – знание. Получих го. Запознах се с езотеричната литература която очерта нови пътеки в развитието ми. Колкото повече се учех, толкова повече се освобождавах от натрапваните от обществото стереотипи, такива каквито можем да наблюдаваме във всеки от нас. Стереотипи изграждащи ограничени индивиди, със страхове от неверието и несигурност във вярата.
Вратата на знанието може да бъде отворена само от нас. До като я държим добре затворена, света в цялата му прелест остава зад нея.
Това, което направих с побутването на вратата, бе да се от
ърся от безцелието – болестта на съвременният човек. Колко важен бях чрез своето микроскопично съществувание на фона на цялата вселена и колко незначително – важна роля имах там. Тя беше по мой размер. И тъй като всеки сам дава определение за ролята си, а някой даже пропускат момента, аз избрах своята роля – човек който се учи. Та нали за това е живота. Колко елементарно и същевременно сложно за осъзнаване. И ето, че започнах да се уча, водя си и записки...