четвъртък, 29 октомври 2009 г.

Моята сладка Алекс

Тя си беше такава!
Едно слабичко, усмихнато момиченце на 23. И макар годините да си вървяха, тя не се променяше значително. Всичко си беше по старо му. Позитивното и по детски мислене, цялостната и идеология въртяща се около нейното съществувание, искрената и усмивка и нежните ръчички, слабите краченца и зачервените , от срам най – често, бузки. А да, и онова сладко „р“ което така и не беше надраснала. Всичко си беше по старо му...или почти всичко. От както остана да живее самичка, тя видя много нови неща. Видя живота под друг ъгъл. 180° градусова промяна, придружена от повече отговорности, повече време за мързелуване и естествено лично пространство...малко апартаментче в големият квартал на Пловдив – Тракия. Едно лично местенце за усамотяване, бурни нощи, безделие...абе за живот бе майна, за живот! Времето прекарваше между лекциите в университета, преводите на книги от руски в домашна обстановка, сексуални деяния, също в тази обстановка и естествено сън. Ооо да, тя обичаше да спинка. Може би, защото не и се отдаваше тази възможност, толкова често.
През изминалите няколко години тя разбра, че живота не се базира само върху парите или сухото, какво тя им казваше. Разбира се че не, има други по-важни неща като...банкови сметки, чеково разплащане и разбира се фонд „Пенсии“. Последното стана доста актуално след оценката върху живота и която тя самата си беше дала преди няколко дена. На къде вървя и къде отивам? Освен актуалните в случая обиколки из европата, тя се замисли и за годините след трудова активност а именно – пенсионните. Не бе, не че и беше наложащо ама тя си обичаше мързелуването , а и защо и беше да чака стари години за да си мързелува, като може от сега да го прави...
Тя беше еманципирана личност. Т.е всички за мен работят, всички мен слушат и всииииичко около мен трябва да се върти...тя така си обясняваше тази думичка. А колко сладка беше като я изговаряше, особено в края, където пресъстваше и „р“-то. Тя беше упорита. Научи се на самостоятелност и трудолюбие ... добре де, последното се очакваше да се случи в най-скоро време, но нека не издребняваме. Имаше сила и воля. Събуждаше се сама, сама закусваше и сама си оправяше завивките на леглото. Абе определено си беше самостоятелна личност. Оформен и деен характер достоен за уважение. Впрочем „оформен“ с „о“ или „у“ се пише. Както и да е, тя знае как. Нали превеждаше книжките сама. Това ти пунктуация, логическо навързване, апострофи, все неща които другите на нейната възраст бяха оставили в старите ученически чанти от 7 клас. Моята къде ли е? За това ви говоря, тя си я пазеше. Беше много подредена, всичко си имаше своя ред в нейната стаичка, какво ти стаичка, в целият апартамент цареше ред. Дори моливът с жълт цвят си беше на старото място в бюрото с жълтеникаво - черни следи. Те бяха заради последният запой на домашно условие, когато извади моливите и започна да пише писмо на гаджето си – ботевист. Тогава за пръв и последен път обърка местата на моливите. Но така и не намери време да заличи следите от деянието си след употребата на 4 големи водки,сок ябълка и наситено червен мавруд със стипцава следа по езика, реколта 84 - перфектната година... Хем знаеше, че и е забранен ябълковият сок.
Но както и да е, всеки си имаше своите недостатъци, а нейните се свършваха с това. Тя беше прекрасен човек. Искаше любов и даваше такава. Макар малцина да бяха се насладили на дащността и, чак в Кипър се носеше мълва за еродираността и на тази тема. Тя беше риба и като такава тя обичаше да е свободна и да плава в свои води, а това често означаваше обиколки от България през Испания, Италия, Гърция и прочие. Абе риба си беше. Отваряше уста и поемаше дълбоко...въздух, преди да заговори за чувствата си. Нежна и ранима беше девойката, макар високият и тон, оригването на масата и мъжките разборки да показваха обратното. Тя си живееше в свой свят, пълен с приказни герои, феи, рицари и едно твърдо и прилично голямо вибраторче, скътано прилежно в стария скрин, близо до леглото, на ръка разстояние от нея в легнало положение...идилия. Живот си живееше тя и прецизно обезкуражаваше мъжките набези за нейното сърце. Бранеше „девствеността“ си, не случайно я поставям в кавички, със зъби и нокти, макар и никой да не и я искаше. Тя беше малко наивно момиченце със амбиция да промени света. Да го направи по – добър, по – нежен и разбира се една малка фабрика за наистина издръжливи батерии, не като онези алкалните от рекламите, защото знаете ли, наистина си беше трудно да се захранва онова вибраторче. Колко малко искаше, а колко много даваше тя от себе си, моята сладка Алекс. Тя си беше такава.