четвъртък, 1 март 2012 г.

Здравей, приятелю мой




Не си ме забравил, нито пък аз теб, приятелю. Нашата връзка няма нужда от това да се виждаме често. Може да не сме се виждали с години, но сме мислили един за друг често, дори и смътна мисъл, преминала през забързаното ежедневие. Но тази мисъл топли и радва. Когато има хора за които се сещаме и ни става приятно, значи живеем и творим себе си като личности. Радвам се, че си открил своя път, аз вървя по моя също, но често се боря с "вятърни мелници" тъй като обществото е крайно и ограничено, без значение в коя държава си! Когато трябва да мислиш за финанси, за проблеми, за немотия, когато си заобиколен от негативни и ограничени откъм мисъл и духовност хора, нещата стават по-трудно. Но има и хубава страна. А именно, че когато градиш независимо себе си, това не остава незабелязано. Когато със своята аура, вяра и извисеност живеем и творим, ние няма как да останем в сянка. Може за момент, ден или дори повече време, да бъдем заобиколени от повече негативност, от колкото позитивност, но в крайна сметка никой не може да ни отнеме същността и вярата, ако самите ние не им я дадем. Помни приятелю, че в общества като нашите, хората които "светят", се различават винаги от мрака, който ни заобикаля. Бъди светлина за непрогледните пътища на хората. Бъди като пример за духовност, вяра и извисеност!