събота, 31 август 2013 г.

Седемте рилски езера и срещата ми с магията на колективното съзнание. Част втора


Дойде време за разходка преди вечерята. Колко добре е когато имаш до себе си, човек, който е идвал тук и преди, Не че нямаше да намеря начин да оползотворя времето си сред обществото и природата, но напътствията на спътницата ми, се оказаха много полезни. Пътя ни мина през чешмичката с форма на две ръце, от които тече водата. Тъкмо една група туристи имаха лекция от водача си, включваща части от историята за тази извираща вода и данни за живота на Учителя. Беше впечатляващо да видя събрани толкова много хора, изпитващи близост до учението на Беинса Дуно. Но имаше и нещо друго, което ме впечатли, негативно този път. Това беше Рибното езеро, за което Учителя казва да следим за състоянието му, тъй като каквото е то, такова е състоянието и на България. От всичките седем езера, то беше най – замърсено. Крачехме по камънаците, забързали ход към следващите езера и си мислех, как бих могъл да го почистя. Да докарам лодка, макар, че ми е интересно как ще я домъкна дотук. В мислите си стигнах и по – далеч, щом си помислих, че мога да влезна с водолазен костюм за да го почистя. Мисли, идеи и терзания как да дам своя признос за състоянието на ... България като цяло. Изпреварвайки събитията ще споделя, че на следващия ден забързан се придвижвах сам, оставил зад гърба си стотиците хора с които играхме Паневритмия, за да си оправям багажа и да тръгвам към града. Когато волята да дам своя принос към състоянието на езерото (и състоянието на родината, съответно), ме тласна по камъните към езерото, където направих опит да разчистя езерото без да се намокря. Тук се сблъсках с реалността, която ми даде порив за да се срещна и идеята, която Учителя ни е повелил за езерото. То не беше умишлено замърсено, т.е тези тревички не бяха свободно плуващи по повърхостта, както си мислех. Това бяха водорасли, които здраво захванати за дъното, правеха невъзможно тоталното им прочистване. Точно както силите, които рушат България и познатия ни свят... Тогава осъзнах неразбирането, което имах към думите на Учителя. Сякаш ако бях влезнал и изчистил езерото, положението на родна България щеше да се оправи. Той е знаел взаимовръзката именно на това езеро със сидбините на родината и ни е дал знанието как да разчитаме правилно истинското състояние на България по състоянието на Рибното езеро. Не ни трябват жертви за да чистим физически езерото, то е символ свързан със състоянието на Родината ни и никое физическо действие няма да има онзи изчистващ ефект, който човек от тази плътност на разумност си мисли. Колко наивен бях вчера, си помислих...
Преминахме през езерата Близнака и Трилистника и се отравихме към мястото над езерото Бъбрека, където в ранните утрешни часове щяхме да слеем в едно песни, движения и музика, за да бъдем част от промените, които се извършват в микро- и макро космоса. Ето това беше за мен Паневритмията  - хармония от музика, движения и песни, които хората вършеха, а малцина от тях реално осъзнаваха каква енергия се развихря в един по фин свят, за който още не бяхме съзряли, поне не всички.
Изкачихме се до върха и ето, че се откриха кръговете, очертани с бели камъни. Това сякаш вече го бях изживял и преди. Дали всичко изгледано по темата, вече беше създало една утвърдена картина в ума ми или наистина съм бил тук вече, можех само да гадая, за това се забързах до най – малкия кръг от камъни, където съвсем машинално застанах по средата, затворих очи и останах безмълвен. А жената, която ме водеше по пътя до тук, внезапно започна да пее – „Първият ден на пролетта”. Моята любима песен на Учителя, а аз пропусках енергиите, които преминаваха през мен в този момент... Уникално силни емоции на радост, блаженство, мир и една, а може би две сълзи, които се стекоха, неудържимо по еуфорично усмихнатото ми лице. Този момент ще го запомня! Нямаше как да не го споделя и с любимата, макар чрез съобщение. По – късно споделих приживяното и с брат ми и братовчед ми, когато ме потърсиха по телефона. Но всичките тези споделяния ми се сториха малко постни. Това е все едно да обясняваш на незрящ човек, колко са красиви планините, като му описваш чукарите и разстителните видове, разнообразието на животни, поточета, рекички... дали обаче го вижда и усеща истински? Едва ли. А така както го усещаш ти, дали ще успее? Немислимо дори! Да това е от онези интимни моменти, за които колкото и да споделяме, те няма как да бъдат разбрани истински, докато не се преживеят, но дори тогава стават част от чужда опитност и нямат никаква връзка с онова, което ти си изживял. Тези неща са твърде лично емоционални и споделянето може да намали силата и качеството им, особено ако срещнат неразбиране в отсрещната страна.
Беше станало време за вечеря, когато пристигнахме обратно в месността до хижата. Хапнахме скромно и отново престъпих онова, което си бях обещал за споделянето на храната, тъй като сякаш момента не беше подходящ или пък аз не бях пораснал за това. Мислех си, че липсата на обща трапеза „скопява” близоста, но каква ти обща трапеза като имаш цялото пространство околу палатките. Май нещата стигат до оправдание, когато човек няма волята за нещо. В същото време горе на полевата кухня приготвяха вечерята. Оставих спътницата си да приключи вечерята си, а аз се качих до за да почувствам мястото.
Слънцето беше вече ниско долу, готово да се скрие зад билата на Рила планина. Тогава срещнах отново момичето с което пътувахме заедно на лифта. До нея беше и нейният спътник – човек с толкова лъчезарно излъчване. Сякаш познавах и двамата от дълго време. Всъщност хората, които виждах околу себе си, бяха така познати и близки. А всъщност там нямаше ни едно познато за мен лице. Това беше едно вътрешно усещане, едно дежавю, ако ще човек. Именно срещата с колективното съзнание, където всички сме част от познатото цяло и като такива близоста не ни е чужда. Самата близост до колективното те прави съпричастен и поражда в теб мисли и чувства, породени от излъчваното от останалите хора. Мислех си, седнал на една скала – „човек се влияе от заобикалящата го среда”. Ако поставим един човек на военния фронт, за пример, обграден от воюващи, на нивото на възприятията и мислите, той започва да резонира с хората околу себе си. Поставяйки, обаче, същият този човек, в една духовна общност, за пример, през него ще преминават голяма част от онези мисли, чувства и усещания, които идват от общото. Така ние не се изменяме фундаментало, а само частично. Всеки запазва своята уникалност, но повлиян вече от общата мисъл, която е обославяща.

Ето и следващият момент за който само бях чел и гледал от кратките филми за учението. Хората от братството, които чистеха лещата за утрешния обяд и с грейнали лица пееха песните, дадени от Учителя. Така ми се прииска да седна и да им помогна и аз. Но се опасявах, че нямаше място на пейката, а и едва ли щях да се впиша в цялата картинка след като не знаех дори една от песните, а те всичките пееха така красиво.
Стана време за изпращане на слънцето. Интересното за мен беше, че молитвите и песните започнаха значително по – късно, когато слънцето беше вече залязло. Но както ми обясни един човек – „ние не изпращаме физическото слънце, а духовното му проявление”. Това не резонираше с моето разбиране, тъй като аз винаги изпращах слънцето, като физическо проявление на Бога. Но не твърдя, че моето е право или чуждото е грешно, а просто че онова, което беше истина за тях не беше осъзната истина за мен. С тези мисли си легнах да спя, вярвайки, че на сутринта ще имам отговор. Но, не, нощта ми беше дадена за друг урок – друг път да не тръгвам неподготвен за лагеруване на такава надморска височина, без шапка, без нужните дрехи, без добри обувки и какво ли още не. Като баща на две годишен син, зная какво е да се събуждаш десетки пъти  през нощта, но да зъзнеш от студ цяла нощ, не знаех какво е. А мислихме да дойдем дори с малкия. Другият път може би, вече си научих урока.
Не беше трудно да се събудя в пет часа сутринта, тъй като на всеки половин час се будех схванат и премръзнал. Вярвах, че ако се разтъпча преди утринната молитва ще се сгрее тялото ми. Но онзи студ през нощта се оказа „приказка” в сравнение със студа, които изпитваше съненото ми изтощено тяло преди и по вряме на молитвата. А аз се чувствах толкова обиден на себе си, че вместо да посрещнем слънцето всички заедно с обща молитва, както си го представях, мислите ми трябваше да бъдат заети с физическото ми оцеляване. Невярвах, колко малко и тънко се оказа привидно широкото и дебело зимно яке. След като не успях със цялото си сърце и мисъл да посрещна редом с другите слънцето, то поне споделих чаша топла вода с хората от братството. И онзи вкусен, ръчен, пълнозърнест хляб, които раздаваха с малко сиренце. Благодат!
Всеки имаше малко време да се подготви и да се отрави в посока Бъбрека за Паневритмия. Облекчение за мен беше да разбера, че там ще се преобличем с белите дрехи. Така няма нужда да се катеря до там с белия панталон от сватбата ми (тъй като бях целия в бяло) и любимата ми бяла ризка, която само до преди година ми беше абсурдно тясна, а сега вече дори приятно широка. Успокоение за мен беше и уговорката, че моята спътница ще ме води в движенията от Паневритмията, тъй като за краткото време в което я практикувах, не успях да науча всичките движения. Но ето, че докато стигнем върха, вече се бяхме изгубили. Там се намерихме с онази жена от Парагвай, която на чист български пееше песните на Беинса Дуно, без да знае дори малко от родната реч. С нея решихме, че ще си партнираме след малко. Но Бог имаше друго решение за мен, а то със сигутност беше най – правилното. Аз по – бързо се преоблякох и ѝ казах, че ще я чакам малко по – напред, докато само няколко крачки след това едно лъчезарно момиче не се приближи до мен и не ме попита, дали съм сам. Аз се огледах, но дори не виждах парагвайката, а тя не би трябвало да е на повече от няколко крачки. Бях смаян, не толкова от това къде изчезна, а от това колко различни са Божиите промисли от нашите. Това момиче не само ми даваше увереност с напътствията си, но толкова лесно схващах движенията едно след друго, като само с лека усмивка и голям ентусиазъм ми обясняваше всичко, което трябваше да зная за всяко упражнение по отделно. Бях попаднал на точния човек си помислих, а послед си спомних, че самата парагвайка ми сподели, че не знае всички движения, а моята спътница още по – рано също каза, че все още се чувства несигурна. Е аз бях забравил тези подробности, но силата над мен не, Тя си вършеше Нейната работа. А аз се наслаждавах на магията, която беше околу мен. Всичките тези хора, движенията, песните, музиката и, о да, „Първият ден на пролетта”, моята любима песен на Учителя. Каква еуфория нарастваше в мен с всяка следваща стъпка, с всяко следващо движение. Паневритмията е Божествен дар за нас човеците!

Благодарен на моята „ учителка” по Паневритмия, на всички които се бяхме събрали и на Всички, които споделяха момента от едно по – висше ниво, аз забързано се преоблякох и се запътих на долу към палатката си, защото все още не знаех дали нямаше да се наложи да съм на работа само след няколко часа. Но мисълта, че работата ми в града не е точно това, което бих желал да бъде, оставаше някак незначителна спрямо гледките, които се откриваха пред мен, спрямо музиката и песните, които идваха от горе и спрямо спомените, които това пътуване, остави в мен.
Знаете, че „на хубавите хора им се случват хубави неща”. Е, аз се чувствах изключително хубав, когато пристигайки до палатката заварих две съобщения и две пропуснати обаждайки, всички с един контекст – „днес не идвай на работа”... Моето желание беше преизпълнено. Благодаря и до ден днешен на Бога за това, че ми даде възможността да изживея всичко онова, което преди това беше само блян за мен. За възможността да се насладя на спокойно сбогуване с онова Велико съзнание, което оставих там високо околу езерата на Рила планина. За всички сродни души, с които си бяхме определили среща там, дори без разума ни да го знаеше. Макар да не помня нито едно име, аз никога няма да забравя излъчването и онази близост, които изпитахме взаимно. Изказвам и сега – „Благодаря, ти Боже, за възможността да посетя това място, да се срещна с тези ближни души и да почувствам онова колективно съзнание, от които всички сме част. Нека никога не се губи тази връзка, която, кой знае, за кой ли път ние отново направихме”. До нови срещи братя и сестри.

петък, 30 август 2013 г.

Седемте рилски езера и срещата ми с магията на колективното съзнание


Сутришните часове на 17ти. Събудих се напълно наспан и зареден с енергия за този ден, който толкова дълго чаках. Всъщност, ако човек гледа на желанието ми да посетя събора на Седемте рилски езера от погледа на спонтанното ми решение, което дойде през следобеда на миналия ден, то ще му се стори повърхностно и мимолетно. Но всяко нещо си има своята предистория и причинно – следствена връзка. Желанието ми да се докосна до онова, което се случва на този събор идва от първите моменти в които осъзнах учението на Учителя (Беинса Дуно). Този момент е, може би, с една – две години по късно от първия път в който се запознах с учението и личността на Петър Дънов. Но за да назрее момента се изисква търпение и то не винаги става с първото докосване до новото. Всъщност, ново за Аза, не и за душата.

Усещах толкова близо до себе си, всичките онези духовни практики и учения за които знаех, че се преплитат в дните на събора на Всемирното Бяло Братство. И когато разбрах окончателно, че следващите два дена ще ми бъдат почивни, не се подвоумих и за миг. Всъщност двоумение имаше, но относно това дали да пътувам с кола или с друг транспорт. И ако имах повече време нямаше да се чудя толкова, а щях да хвана ранния влак. Но условията ми диктуваха други решения. Багажа беше вече стегнат, а мислите, които ме водеха нагоре към езерата не ми даваха покой и съня настъпи в ранните утринни часове. Въпреки това, за човек който не обича да става в седем сутринта, се чувствах изключително бодър. Бърза но осъзната благодарност за възможностите, които ми се дават през този ден и ето, че вече пътувах с колата и пътната карта на една ръка растояние от мен. Да, понякога изпитвам вътрешна неувереност в правотата си и за това често бъркам посоките. Така за по напряко, преди да излезна от града, го обиколих по периферията, докато осъзная, че понякога е по – добре да спреш за минутка, да погледнеш картата и тогава уверено да продължиш. Но за пръв път пиех толкова ароматно кафе от кафе автомата на една бензиностанция, което ми припомни, че нищо не се случва напълно случайно и без причина. Пътя беше спокоен, но не и мислите ми. И въпреки, че обичам да отивам на ново място без предварителна нагласа, това все още се оказва доста мъчително за интензивната ми мисъл. Вече се представях като част от кадрите и снимките, които бях разгледал през годините от събора. Виждах себе си на молитвения връх рано сутринта, на беседи след вечерната молитва и на вълшебната Паневритмия, която познавах само от няколкото движения, които практикувах рано сутрин в Кипър, докато няколко месечният ми син ме гледаше и се радваше от вътрешната страна на големите стъклени врати. Но не забравях в отнесеността ми, че имам на разположение само една нощ и ако не получа успокояващо обаждане или съобщение, ще ми се наложи да бързам веднага след Паневритмията за да се прибирам в големия мръсен град, за да задоволя желанията на хората за които работя. Бързах, но това не ме поставяше в нарушения по пътя, а блажено се наслаждавах на природата, като не се отклонявах от целта, която следвах. С малко помощ и напътствия и с значително повече от предвиденото гориво, аз стигнах Паничище и се отправих в посока към лифта за езерата. Километър преди паркинга помислих, че може да няма свободни места (като в представите си имах идеята за обикновен паркинг) и отбих на самия път от лявата страна, както бяха сторили това десетки, а по – късно по пътя за лифта разбрах, че всъщност са стотици, колите паркирали преди самия паркинг. А паркинга се оказа огромна част преди самия лифт, където спокойно срещу 5 лева ще оставиш колата си. Това подбуди съмнение относно правилноста на избора, който бях направил. Но вече бях твърде далеч от колата, а и онова усещане за част от цялото, ме водеше нагоре заедно с десетките крачещи околу мен. Ето и първата възможност да помогна на човек. Ляво от мен една жена на възраст мъкнеше повече багаж от възможностите си, а може би и от моите. И макар, че едната ми ръка, вече беше заета от сака пълен с изключително нужното одеало, както разбрах след нощта прекарана там, аз все още имах една свободна ръка. Предложих и да и помогна, а погледа и на успокоение, с което тя отвърна, ме накара да се почувствам още по - щастлив от решението, което бях взел. Все пак това не е обикновена разходна в планината, тук се извършва работа с едни велики от нашето ниво на разбиране, сили, към които ние отдаваме съпричастност с присъствието и делата си. Стотици хора се бяха наредили пред лифта и още десетки пред касата за закупуване на билетче. Това от гледна точна на информацията която имах, че на ежегодния събор се събират понякога до 5 хиляди човека, не ме очуди. Спокойно стоварих целия багаж и се наредихме с вече познатата жена на опашката. Тя е приказлива жена, която има какво да каже, има и сутрешния интусиазъм да го прави. А аз освен участник в разговора се опитвах да долавям онези фини емоции и енергии, които се предават от човек на човек, от група на група, особено силни, когато има събиране на толкова голяма маса от хора, дошли със сходна цел, макар с различно разбиране за нея. Да, масата от хора бяха лъчезарни и разнородни хора по националност, цвят, дрехи, маниери и разбиране, но бяха дошли тук заради събора. А събора се разбираше от сто човека по сто различни начина. За това приемам моето мнение и усещане за „магията” както по – рано озаглавих статията, за субективна истина. Имаше хора, чието излъчване магнетично те привлича, някак близки, познати сякаш от цяла вечност се знаете, а всъщност за пръв път се виждате, а дали сега не се събираме онези души, които близо век се събираме за традиционния събор на Бялото братство... Въпрос на предположение или ниво на осъзнаване, може би. И все пак на такива места не липсват битовизмите и делничните човешки разговори, постъпки и мераци. Имаше компании, които идваха за да си пийнат и явно вече бяха започнали. Те щяха да останах в новата хижа предполагам, където „новото” се обособява от „старото”, което личи и по позволението да се пие алкохол и консумира месо. Въщност новата хижа и района околу нея, събираше хора от различни философски течения, както това ми стана ясно от групата пееща „Харе Кришна”, срещата на любителите на Сал Ракели, последователи на Учителя, йогини от различни школи и просто хора, дошли заради природата. Многолик е събора околу седемте езера, но има едно място където се е запазил духът и атмосферата, макар и значително променено след физическата смърт на Учителя. Това е района на старата хижа, където се стига след почти час катерене по каменистата Рила. Природата е живописна и макар скалистите гледки да са коренно различни от зеленината на любимите за мен Родопи, аз намирах нещо величествено в това място, по което е стъпвал Учителя и учениците му. Това не е култ към личността на Петър Дънов и стъпките от физическите му пътища, а едно вътрешно усещане за близост до пътя на Словото, което той е предавал по тези места. Докато бършех потта от челото си и решавах кой от скалистите маршрути да поема си представях как от тук са минавали учиниците, а той ги е водил и сядайки от време на време е предавал мъдроста, която те са избрали да приемат, още преди да са се родили в тленните си тела. Тяхната среща на Учител – ученик е била предопределена в онова поле с фина структура, която ние наричаме „оня свят”. Колко близко се чувствам до тях, което отново ме води до размисъл, дали това са съчинения на Аза или спомени от предишни животи. Все още не съм достигнал ниво от което ясно да разбера това. И в този момент на мисли за духовното и за приятната болка в мускулите на краката, се разнесе песен. Хората околу мен, събрани от няколко континента, част от които не знаят и една българска дума, пеят на чист български, песните на Учителя. Каква еуфория от чувства и емоции. Какво блаженство за сетивата. Тук за пръв път от началото на деня, но не и за последен, си помислих, колко редки са тези моменти, когато действителността надминава мечтаното, а момента беше точно такъв. Такава сила се вля в мен, че допълнителния товар, които на драго сърце пожелах, ми се стори съвсем на мястото си.  Ето, че наближихме старата хижа и закрачихме между палатките, които се простираха чак до самия „молитвен връх” както се наричаше най – близкото, високото място. Не предполагах, че Желанието и Волята могат да разпънат палатка на места, където дори и изправен човек трудно си намира място. А хората просто се бяха настанили на сантиметри от скалите, или между два храсталака на един склон, или в пукнатините на планината, където свити на две, а в случаи и на три, прекарваха нощта. Великолепно се разкриваха пред мен силата на Волята, Вярата и Желанието.

Ето, че на съвсем не толкова екстремно място, макар и с лек наклон, си намерихме и ние с моята спътница нашите места за разпъване на палатки. Първо едната, после и другата и ето, че глада ни накара да поседнем и да сложим залък – два в устата. Всеки отиде към палатката си но ... странно, уж е нормално са си хапвам на входа на палатката сам, но нещо вътре в мен ме глождеше и ме побутваше да споделя храната си, макар, човека в близост да си имаше храна и да се хранеше, привидно необезпокояван от подобни мисли, на входа на своята палатка. Подлегнах плахо към обядващата жена, но сякаш човешкото в мен ме бутна обратно на земята и довърших скотски остатъка от сандвича си. А енергиите в мен, май ме насочваха към нещо друго. Обещах си, че следващия път ще споделя храната си и ще се нахраним заедно. И макар, да се познавахме само от няколко часа, това желание стоеше толкова естествено на мястото си.  За пореден път си дадох сметка как законите на градския, ежедневен човек, тук стоят неуместно.

Следва продължение...

събота, 18 май 2013 г.

ЛИМОН И СОДА БИКАРБОНАТ – 10 000 ПЪТИ ПО СИЛЕН ЕФЕКТ ОТ ХИМИОТЕРАПИЯТА !!!


Когато говорим за замърсяване от световен мащаб, трябва да имаме предвид, че една част от хората замърсяват тъй като не отдават голямо значение на деянията си. Те изхвърлят фасовете си, боклуците си и всякакви отпадъци в природата, реките или аерозолите и вредните газове във въздуха. Понякога наложително, като карането на кола, самолет или пръскането с освежител, парфюм или отрова, която изхвърляме с канализацията, но тя все пак отива обратно в природата. Това е едната част от хората, които от вредни навици, несъобразимост или простащина, замърсяват майката земя. Има обаче една друга част от човечеството, което съвсем съзнателно и целенасочено вредят и тровят хората и природата. Онези, които впръскват аерозолни отрови в атмосверата, тези които тровят земята ни с ГМО организми и отравят храната ни, други които "прочистват" водата ни с хлор, флуор и прочие отпадачни химикали. Те и още куп други тровители на човечеството и земята ще понесат своята отговорност свише, когато му дойде времето. Ние - земляните имаме три варианта. Или да се правим, че нищо не се случва и да не обръщаме внимание на "конспиративните теории", или да се опитаме да живеем в стерилна среда изключваща всичко вредно, включително и здравия разум... или знаейки лошите неща с които нашите себеподобни ни тровят, да се опитаме да се предпазим от онези неща, от които можем и да се защитим с онези средства с които можем. Знаейки, че болестите се предизвикват понякога изкуствено, като замърсяване на храна, ваксини, въздух и храна, ние трябва да се предпазим от онези неща от които можем. Когато всички фактори са малко или в повече замърсени и няма как да ги изключим, то поне можем да ползваме природните средства и методи за лечение и профилактика. Аз живея в един от най - замърсените градове в България - Пловдив. И тъй като за сега няма как да избавя себе си и семейството ми от отровите на града, мога поне да засиля имунитета на телата ни чрез различни начини. Днес ще ви запозная с един от тях. Метод чрез който всеки може да се прочиства от нечистотийте, които на свой ред образуват болестите.

ПИЙТЕ ЛИМОНОВ СОК ВСЕКИ ДЕН, АКО МУ ДОБАВИТЕ ЕДНА ЛЪЖИЧКА СОДА БИКАРБОНАТ Е ОЩЕ ПО – ДОБРЕ.

Лимонът е един вълшебен плод, който има способността да убива раковите клетки. Той е 10 000 пъти по-силен от химиотерапия. Защо не знаем за това? Защото има организации, които нямат интерес да знаем за чудните качества на лимона. За това, от сега нататък можете да помогнете на приятел, който има нужда, да разпространите това знание – трябва да се пие сок от лимон с малко сода бикарбонат за предотвратяване заболяването. Без захар или подсладители, вкусът е приятен – натурална лимонада. И разбира се, не предизвиква ужасно ефектите от химиотерапията. И ако можете да го направите, засадете си едно лимоново дръвче. Всичките му части са полезни.
Колко хора умират докато тази тайна се пази внимателно, за да не бъдат поставени в рискове печалбите на големите корпорации.

Както добре знаете лимоновото дърво е ниско. Той заема много пространство, известно е под името на лимон, лима, limoeiro (gal.), llimoner (cat.), limoiaritz (eusk.).

Този плод има силен анти – канцерогенен ефект. Освен това има много други свойства. Има много силен ефект върху кисти и тумори. Този плод лекува от рак, тестван е за рак на всички видове, а ако се добави бикарбонат е още по- добре, защото ще се промени стойността на рН на тялото.

Лимонът притежава много силен анти – микробен ефект с много широк спектър на действие против бактериални инфекции и гъбички – те обикновено живеят на места с висока киселинност, добавянето на бикарбонат към вашият Лимонов сок вие ще промените стойността на рН на тялото към алкална, каквато в същност трябва да бъде , за да сте здрави. Лимонът е ефикасен срещу вътрешни паразити и червеи, регулира високо кръвно налягане и е Антидепресант, намалява стреса и нервните разстройства.
Интерес представлява източника на тази информация: идва от един от най – големите производители на лекарства, който казва, че след повече от 20 лабораторни тестове, извършени от 1970 до сега данните сочат че:
Лимонът унищожава злокачествените клетки в 12 типа рак, включителноно дебелото черво, гърдите, простатата, бял дроб и панкреас.
Вещества от това дърво забавят растежа на раковите клетки и оказват 10 000 пъти по-добър ефект  от продукти като Adriamycin, химиотерапия, и наркотичните продукти, които се използват обикновено в света.
И това, което е още по – изненадващо: този вид лечение, с екстракт от лимон и бикарбонат, унищожава само злокачествените ракови клетки и не засяга здравите клетки.

Институт на науките на здравето, L.L.C. 819 н. Чарлс Стрийт Балтимор, MD 1201
Instituto de Ciencias de la Salud, L.L.C. 819 N. Charles Street Baltimore, MD 1201


Лечебните свойства на содата бикарбонат

Част 1. Области за използване на сода бикарбонат

1. Профилактика и лечение на рака.
2. Лечение на алкохолизъм.
3. Отказване от тютюнопушене.
4. Лечение на всички видове наркомании и токсикомании.
5. Извеждане от организма на олово, кадмий, живак, талий, барий, бисмут и други тежки метали.
6. Извеждане на радиоактивни изотопи от организма, профилактика на радиоактивното заразяване на организма.
7. Извличане, разтваряне на всички вредни отлагания в ставите, в гръбначния стълб; на камъни в черния дроб и бъбреците, лечение на радикулит, остеохондроза, полиартрит, подагра, ревматизъм, бъбречнокаменна болест, жлъчнокаменна болест; разтваряне на камъни в черния дроб, жлъчния мехур, червата и бъбреците.
8. Изчистване на организма за усилване на вниманието, концентрацията, равновесието и успеваемостта на неуравновесени деца.
9. Изчистване на организма от отровни вещества, изработени при раздразнение, злоба, омраза, завист, съмнение, недоволство и други вредни чувства и мисли на човека.

Содата се взима на гладно, 20-30 минути преди ядене (да не се взима веднага след ядене – може да има обратен ефект).

Да се започва с малки дози – 1/5 чаена лъжичка,
постепенно дозата се увеличава до 1/2 чаена лъжичка.

Содата може да се разтвори в чаша топла или гореща вода (или горещо мляко) или да се вземе в сух вид, като се пие (задължително!) гореща вода или мляко (една чаша).
Да се взима 2-3 пъти на ден.

Съвременни изследвания

В организма на човека, животните и растенията содата неутрализира киселините, повишава алкалните резерви на организма за поддържане в норма на киселинно-алкалното равновесие.
При човека показателят на киселинността pH на кръвта трябва да се намира нормално в границите 7,35-7,47. Ако pH е по-малко от 6,8 (много кисела кръв, силна ацидоза), то настъпва смърт на организма.

Понастоящем повечето хора страдат от повишена киселинност на организма (ацидоза), като имат pH на кръвта под 7,35.

При pH под 7,25 (силна ацидоза) трябва да се назначи алкализираща терапия: прием на сода от 5 до 40 грама на денонощие.

Причините за ацидозата са отровите в храната, водата и въздуха, лекарства, пестициди. Голямо отравяне на хората с психически отрови става от страх, безпокойство, раздразнение, недоволство, завист, злоба, омраза. При загуба на психическа енергия бъбреците не могат да задържат в кръвта висока концентрация на содата, която при това се губи с урината. Това е друга причина за ацидозата: загубата на психическа енергия води до загуба на алкали (сода).
За корекция на ацидозата назначават 3-5 грама сода на денонощие.

Содата унищожава ацидозата и повишава алкалните резерви на организма, като измества алкално-киселинното равновесие към алкалната страна (pH приблизително 1,45 и повече). В алкалния организъм се извършва активация на водата, т.е. нейната дисоциация на йони Н+ и OH- за сметка на аминните основи, аминокиселини, белтъци, ферменти, нуклеотиди РНК и ДНК. В активираната вода, наситена с огнената енергия на организма, се подобряват всички биохимични процеси: ускорява се синтезът на белтъчини, по-бързо се обезвреждат отровите, по-активно работят ферментите и аминните витамини, по-добре действат аминните лекарства, които имат огнена природа и биологически активните вещества.

Здравият организъм изработва за храносмилането силно алкални храносмилателни сокове. В дванадесетопръстника храносмилането се извършва в алкална среда под действието на следните сокове: панкреатичен сок, жлъчка, сок на слизестата обвивка на дванадесетопръстника.

Всички сокове имат висока алкалност.
Панкреатичният сок има pH=7,8-9,0.
Ферментите на панкреатичния сок действат само в алкална среда.

Жлъчката нормално има алкална реакция pH=7,50-8,50.
Секретът на дебелото черво има силно алкална среда pH=8,9-9,0.

При силна ацидоза жлъчката става кисела pH=6,6-6,9 вместо нормата pH=7,5-8,5. Това влошава храносмилането, което води до отравяне на организма с продукти на лошото храносмилане, до образуване на камъни в черния дроб, жлъчния мехур, червата и бъбреците.
В кисела среда спокойно живеят глисти и други паразити. В алкална среда те загиват.

В киселия организъм слюнката е кисела pH=5,7-6,7, което води до бавно разрушаване на зъбния емайл. В алкалния организъ слюнката е алкална: pH=7,2-7,9  и зъбите не се разрушават. За лечение на кариеса освен флуор трябва два пъти дневно да се приема сода, за да стане слюнката алкална.

Като неутрализира излишните киселини, содата повишава алкалните резерви на организма, прави урината алкална, което облекчава работата на бъбреците (запазва психическата енергия), запазва глутаминовата аминокиселина, предотвратява отлагането на камъни в бъбреците.
Забележително свойство на содата е това, че нейният излишък лесно се извежда от бъбреците, като дава алкална реакция на урината. Но тялото трябва да се приучава към содата по-продължително, защото алкализирането на организма със сода води до извеждането на голямо количество отрови (шлаки), натрупани от организма през многото години кисел живот.
В алкална среда с активирана вода многократно нараства биохимическата активност на аминните витамини: В1, В4, В5 или РР, В6, В12.

Витамините, които имат огнена природа, могат напълно да я проявяват само в алкална среда. В киселата среда на отровения организъм даже най-добрите растителни витамини не могат да проявят своите най-добри качества.
“Мускус и горещо мляко със сода предпазват много добре. Студеното мляко не се съединява с тъканите, а горещото мляко със сода прониква в центровете.
Затова за подобряване на всмукването на содата от червата тя се приема с горещо мляко. В червата содата реагира с аминокиселините на млякото, като образува алкални натриеви соли на аминокиселините, които по-лесно от содата се всмукват в кръвта, като повишават алкалните резерви на организма. Големите дози сода с вода не се всмукват и предизвикват разстройство, използват се като слабително.
Содата се използва при отравяне с метанол, етилов спирт, формалдехид, флуор, йод, живат и олово.

За отказване от тютюнопушене: изплакване на устата с гъст разтвор на сода или намазване на устната кухина със сода със слюнка: содата се поставя на езика, разтваря се със слюнката и предизвиква отвращение към тютюна при пушене. Дозите са малки, за да не се наруши храносмилането.

В Живата Етика за содата в Учението на Живата Етика, записано от Елена Ивановна Рьорих, нееднократно се говори за необходимостта от използване на содата, за нейното благотворно влияние върху организма на човека.

В писмо от 1 януари 1935 г. Елена Рьорих писше: “Владиката много препоръчва на всички да се научат да приемат сода два пъти дневно. Това е изумително предпазно средство от ного тежки заболявания и в частост от рак.”

4 януари 1935г. : “Аз приемам сода ежедневно, понякога при силно напрежение, до 8 пъти на ден по една кафяна лъжичка. При това просто я изсипвам върху езика и пия вода. Също така много добре действа при всички простуди и напрежения на центровете горещо, но не прекипяло мляко със сода. Добре е и на децата да се дава сода в горещо мляко”.
18 июля 1935 г. : “След това ви съветвам ежедневно да приемате два пъти дневно сода бикарбонат. При напрежение в слънчевия сплит приемането на сода е незаменимо. И изобщо, содата е най-благотворното средство, тя предпазва от всевъзможни заболявания, като се започне от рак, човек трябва да се научи да я взима всеки ден, без пропуски …

Също така при болки в гърлото незаменимо средство е горещото мляко, но да не е кипнало, също със сода. Обикновената пропорция е кафяна лъжичка сода на чаша мляко. Препоръчвайте содата на всички. Също така внимавайте стомахът да не е обременен и червата да са чисти.”

Великият Учител препоръчва на всички хора ежедневен прием на сода два пъти дневно: “Правилно е, че не забравяте значението на содата. Не напразно са я наричали “пепел на Божествения Огън”. Тя спада към тези широко давани лекарства, изпратени за полза на цялото човечество.
Трябва да се помни за содата не само при болест, но и сред благополучието. Като връзка с огнените действия, тя е щит от тъмнината на разрушението. Но тялото трябва продължително време да се приучва към нея. Содата трябва да се взима всеки ден с вода или мляко. Като се приема содата, тя трябва като че ли да се насочва в нервните центрове. Така постепенно може да се въвежда имунитет.”
“За отслабване на диабета приемат сода … мляко със сода винаги е добре…”.
«Явлението на препълване с психическа енергия предизвиква многи симптоми както в крайниците, така и гърлото и в стомаха. Содата е полезна, за да предизвика разреждане, също така горещото мляко …».

«При раздразнение и вълнение препоръчвам всякакви видове мляко като обикновена противоотрова. Содата усилва действието на млякото.»
«При вълнение – преди всичко, недояждане и валериан, и, разбира се, мляко със сода».
Лечение на кашлица: «…Мускус и горещо мляко предпазват добре.”

«Содата е полезна и нейният смисъл е толкова близък до огъня. Самите содови полета се наричали пепел на Великия Пожар. Така още в древността хората са познавали особеностите на содата. Повърхността на Земята е покрита със сода за широка употреба”.
«Запекът се лекува с различни методи, като се забравя най-простият и естествен, а именно: обикновена сода с горещо мляко. В дадения случай действа металът натрий. Содата е дадена за широка употреба от хората. Но за това не знаят и често използват вредни и дразнещи лекарства”.
“Огненото напрежение се отразява на някои функции на организма. В такъв случай за правилната работа на червата е необходима сода, която се взема в горещо мляко… Содата е добра затова, че не дразни червата”.
«Към обичайното изчистване на червата може да се добави редовно приемане на питейна сода, която има способността да неутрализира много отрови…”
На 1 июня 1936 г. Елена Рьорих пише: “Но содата получи всеобщо признание и сега от нея се увлякоха особено в Америка, където тя се използва едва ли не против всички болести… На нас ни е препоръчано да приемаме сода два пъти на ден, така както валериан, като не пропускаме нито един ден. Содата предпазва от много заболявания, включително и от рак”.
8 юни 1936 г.: “Изобщо, содата е полезна почти при всички болести и предпазва от много заболявания, затова не се страхувайте да я вземате, така както и валериан”.
«Това е изумително предпазно средство от много тежки заболявания, в частност от рак. Аз съм чувала за случай на излекуване на застарял външен рак, като се посипва със сода. Когато си спомним, че содата влиза като главна съставка в състава на кръвта ни, то става понятно нейното благотворно действие. При огнени явления содата е незаменима”.
За дозите на приема Елена Рьорих пише: “Дозата за сода за момче на 11 години с диабет: четвърт чаена лъжичка 4 пъти на ден”.
“Един английски доктор използвал обикновена сода за всякакви възпалителни и простудни заболявания, включително възпаление на белите дробове. При това той я давал в доста големи дози едва ли не по чаена лъжичка до 4 пъти дневно в чаша мляко или вода. Разбира се, английската чаена лъжичка е по-малка от нашата руска. Моето семейство при всички простуди, особено при ларингит и кашлица използва горещо мляко със сода. В една чашка мляко слагаме чаена лъжичка сода”.
“Ако вие не сте взимали досега сода, започнете с малки дози, по половин кафяна лъжичка два пъти на ден. Постепенно тази доза може да се увеличи. Лично аз взимам всеки ден 2-3 пълни кафяни лъжички. При болки в слънчевия сплит и тежест в стомаха взимам и значително повече. Но винаги трябва да се започва с малки дози.”
На 14 юни 1965 г. Б.Н. Абрамов записал от Майката на Агни Йога: “Интересно е да се отбележи, как чувствителните организми реагират на огненото напрежение. И е добре, ако някой умее да регулира в своя организъм тези приливи на огнените енергии. Содата може да се окаже истинска панацея”.
Содата и основите имат огнена природа. “Содата е полезна и нейният смисъл е толкова близък до Огъня. Самите содови полета се наричали пепел на Великия Пожар”.

В храната на човека “не е нужна изкуствено приготвена киселина”, т.е явно е казано за вредата от изкуствените киселини, но изкуствените основи (сода и калиев бикарбонат) са много по-полезни от калиевия хлорид.

източник:http://www.ezoterikabg.com

четвъртък, 16 май 2013 г.

Здравейте деца на светлината


Здравейте деца на светлината. Тези дни изкристализира една основна идея, която обмислях последните месеци. Имаше много пъти, когато сядах да пиша разочарован от нещата от живота. Други пъти пишех и споделях наистина важни истини, които премълчават или целенасочено ни манипулират с тях. Смятам за изключително важно и наложащо, човек да знае истините които се отнасят пряко и косвено за него. Неща като аерозолните отрови с които ни тровят целенасочено (Чемитрейлс); истината за ваксините; ГМО и Монсанто; тъмни илюминати и тяхните ложи, планове и ритуали; флуорирането на водата и безчет други злини, които ни причиняват. Да, това са истини, които трябва да знаем и хвала на хората, които ни запознават с тях. Но сега като се връщам назад в годините, когато нареждах „пъзелите” част по част, си спомням  колко вглъбен бях след като научавах истина след истина. Извънземни, масони, подземни градове, планове за световна война и геноцид, предсказания за настоящето и бъдещето, манипулации и конспирации, плана Омега и т.н и т.н. Всичко ме задълбаваше повече и повече в грозната картинка, която се откриваше пред мен. Има една много правилна сентенция: „Ако твърде дълго се взираш в пропастта, пропастта също почва да се взира в теб”. Бях паднал духом, бях объркан, бях отчаян. Толкова много лоши неща чух, видях и прочетох, че ми се замая главата. И говоря не за ден, или месец, а за години наред, черпех информацията, която намирах на всевъзможни места, но от достоверни източници. Да, имаше и много подвеждания и лъжливи думи, които още повече ме объркваха. Трябваше ми дълго време за да видя и осъзная, че истината не е едностранчива. Т.е както има нощ, така има и ден, както има лоши неща, така има и добри. Всичко в света, който човеците познаваме е двойнствено. Плюс и минус, право и криво, напред и назад. Запознах се от личен опит с добрите неща в живота. С други добри слова се запознах от учителите на човечеството. Като започна със спасителя Христос и продължа с Учителя Беинса Дуно, баба Ванга, Слава Севрюкова, Рудолф Щайнер, Шри Чинмой, Друнвало Мелхезедек и много други. Видях и осъзнах, че доброто в света е дори по – силно от злото, тъй като в много от случаите то играе ролята на сурогат на злото и го пречиства. Макар, че понякога и злото предизвиква добро или по – точно помага на човеците за осъзнаване и самонасочване към доброто. Истината е, че съм благодарен на много същества от видимия и невидимия свят за помощта, която ми оказаха, за да видя истината от двете и страни и да избера своята гледна точка и да определя своята роля в живота.
Зная, че има много хора, които ни помагат да осъзнаем лошите неща, които ни заобикалят. Зная как неуморно ни водят към прозрение истината за онези, които искат да ни отклонят от Божествения път, който е повелен за човечеството. Аз самия изобличавам всекидневно лъжите и заблудите, с които ни мамят. Но последните дни осъзнах, че е по – важно да давам „лекарството”, вместо за пореден път да поставям „диагнозата”. Да, зная колко е важно хората да се запознаят с изкуствените болести с които ни заразяват или с отровите, които слагат в храните ни, както и с лъжите около климатичните промени. Но мисля, че ще направя по – добро ако ви запознавам с решенията на проблемите. Така ще бъде по – лесно за тези, които вече гледат черногледо живота, заради наскоро научените истини, които една подир друга ги бият през лицето. За това няма да споделям подробности около чемитрейлс и как те предизвикват рак и токсикация на тялото ни, а ще споделя рецепти и методи за лекуване и детоксикация. Няма да ви занимавам със злодеянията на Монсанто, които тровят земята и телата ни, а ще ви представя методи за запазване на семената, за правилно отглеждане на култури, биодинамично земеделие и ред подобни. Нито ще ви давам статистика за лъжите около глобалното затопляне и манипулациите на петролните и енергийни компании, а ще ви представя методи как да ползваме онова, което природата ни дава безплатно. Слънчева енергия, вятърни и водни съоражения, които можем да имаме и да се възползваме от тях и какво ли още не.

Това определям като своя роля. Има достатъчно добри души, които ни пробуждат за да разпознаваме злото. Както и много други преди мен, така и аз избирам да ви показвам начина по който да се предпазим от злото. Това ми решение и това начинание е отговор – благодарност към онези, които ми помогнаха да се върна на правия път, след като дълго време се взирах в негативното от живота. Нека на свой ред аз дам своя принос към моите братя и сестри по лицето на земята. Помагай Господи в това ми начинание. Амин.

 

вторник, 9 април 2013 г.

Видове топлинни обработки. Втора част


Здравейте, приятели. Ето, че отново е събота и ние пак сме заедно. Днес ще продължим темата от предишния брой, а именно тази за различните топлинни обработки. Това е важна и интересна тема, към която може да се връщате винаги и да изпробвате различните методи за готвене. Както и да разпознавате и различавате лесно, различните процеси. Така по – правилно ще изберете, точно този, от който имате нужда, на базата на знанията, които придобивате. Поставихме основата, а днес ще я доразвием, за една по – ясна картина. Весели минути с този 5ти поред кулинарен урок и, надявам се, материала, които съм подготвил да бъде от помощ, точно на тези, които имат нужда от него.
В миналият брой се запознахме с 3те основни топлинни обработки – печене, пържене и варене, както и тяхните производни. А днес ще ви представя другите, съществено важни, методи да готвене. Съществуват множество начини за топлинна обработка, някои от които възлизат от древността, други са нови, но в общ план те, почти винаги, са разновидности на изброените от предишният брой.
И така, нека започнем с различните процеси:
·         Веяне – използва се за обработка на месо и риба. След първоначална химическа обработка, обикновено с готварска сол, продуктът се оставя на въздействието на въздуха. Така получените готови продукти са изключително трайни. В българската кулинария такива продукти са суджуците, луканката, чирозите, пастърмата и др.
·         Пушене – продуктът се опушва на дим, който действа като консервант. Има два вида опушване – топло и студено. По студения метод се получават пушеното филе, Еленският бут, пушеното сирене и др. А топлият, аз лично, ползвам за приготвяне на различни меса и най – често риби. Ще ви кажа как, в домашна обстановка, можете лесно да си пригответе нещо вкусно, опушено с аромат по избор. Първо трябва да се намери начин за проветряване, за да не се задими цялата къща. Ако сте му намерили решението, то остава да изберете подходяща тенджера, в която да поставите аромати по избор. Освен дървесните кори, листа и частици, прекрасна работа ще ви свършат прясните подправки като розмарин, риган, салвия, мащерка, босилен или мента, но разбира се, всяка друга билка, която ви харесва, би свършила работа. Може да добавите ароматни зеленчуци като моркови, целина, лук. В моята практика, съм експериментирал с добавяне на течности, като натурални сокове, вина, ликьори. И мога да кажа, че всеки път се постига един нов и вкусен, краен рвзултат. Всичко е въпрос на избор! След което поставете решетка или скара над продуктите за опушване и върху нея наредете овкусеният, по избор, продукт. Затворете с капак и сложете на котлона. Няколко минути са напълно досатъчни, на продукта, да попие аромата и да достигне желаната температура на приготвяне.
·         Фламбиране – при него, готовото ястие се полива със силен алкохол ( уиски, коняк, ликьор и др.) и се запалва. Целта е да се придаде по – особен аромат и вкус. Използва се както за солени, основни блюда, така и при приготвянето на десерти.
·         Пастьоризация – процес, при който дадена течност - мляко, вино, плодов сок, компот, се загряват до температура под точката на кипене, така че да бъдат унищожени вредните микроорганизми, без при това да се променят вкусовите качества на натуралния продукт.
·         Бланширане – предварителен процес, при който продуктите за кратко време се подлагат на варене, пържене или на въздействието на пара.
·         Обработка с оксижен е ново изобретение. При приготвянето на месо „алангле”, понякога се използва специален кулинарен оксижен с цел на повърхността да се образува апетитна коричка.
·         Пърлене - спомагателен процес на топлинна обработка. Използва се при обезкосмяването и обезперяването на предимно птиче месо, както и като предварителен процес при приготвянето на животински продукти като сланина.
·         Друг спомагателен процес е гратиниране или запичане. За който се ползва саламандър,  парти грил или газова горелка. Целта на процеса е да се запече повърхността на продукта, като така му се предаде по добър вид, вкус или качество. Примери са крем Брюле, лобстер Термидор, различни сирена и др.
·         Печене на камък, керемида или тикла (морски камък) – и днес в някои райони на Близкия изток присъства методът хлябът да се пече, като тестото се облепи върху предварително напечен от слънцето (или в огън) камък, който след това се оставя на въздействието на атмосферните условия. Един стар и много добър метод на готвене, при който, продукта приема от уникалният квус и аромат на готвещата повърхност. На терасата, в родна България, винаги стои една тикла (морски камък), която е верен помощник при всякакви поводи. А печената риба или морски деликатеси, върху керемида или камък, са един чудесен начин да посрещнете близки и любими.
·         Поширане - варене на продукт във вода или друга течност без кипване. Температурата е около 70 - 80°С. Този метод на кулинарна обработка се използва за варене на месо, риба, зеленчуци и плодове. Кипва се вода с ароматни подправки, алкохол или зеленчуци. Тенджерата се оттегля от огъня и продуктът се потапя в получилия се бульон. Яйцата се пошират във вода с оцет, рибата в сос, месата във вино или бульон, а плодовете в сладки десертни вина, като Командария, Порто, Речиото и др.
·         Конфитиране – процес, подобен на поширането, но извършен в маслена баня. Също при температура от 70 – 80°C. Изисква се дълго време за готвене, но крайният продукт е с невероятни качества. Мой личен опит е приготвянето на телешки стек при температура от 70 градуса, за 25 минути, при което текстурата се запазва, а водното съдържание на продукта намаля незначително. Колкото по – висока е температурата на готвене, толкова по – голяма част от сока на продукта, се изпарява. За това, препоръчвам този процес, когато сте решили да изненадате гости или клиенти, с иновативно ястие в което важните и вкусни течности, остават в продукта. Когато готвите риба, околу нея се отделя протеин (колаген), които може да бъде използван, в последствие, за направата на сос към ястието.
·         Водна баня – е процес, който се използва за варене на яйчни кремове или други базирани на яйца десерти или сосове, без белтъкът в тях да се денатурира. Той е толкова чувствителен на топлина, че е достатъчно само да се затопли леко, за да промени структурата си. Затова водата в долния съд не бива да завира.
·         Термостатиране или темпериране – поддържане на продукти и изделия в топло състояние.
·         Микровълново нагряване - излъчване от генератор, който е магнетронна тръба. Представлява високочестотна радиация с дължина на вълната от 1м до 0,1мм. Този тип радиация се представя чрез милиони цикли за секунда или МΗz с честота 300-300 000 МΗz. Микровълните причиняват загряване, само когато се абсорбират. Полярните молекули на продуктите абсорбират микровълните и се привеждат в движение , като следват микровълните, вибриращи според честота. Това води до молекулярно триене и до нагряване на продукта. За да има микровълново нагряване е необходимо на има достатъчна полярна субстанция в хранителният продукт – това е различното съдържание на водата. 
 В двете части, разгледахме подробно, видовете топлинни обработки, които се използват в професионалната кухня. Сега, на базата на наученото, можете спокойно да ги приложите и в домашната кухня. Желая ви множество творчески идеи, с които да зарадвате близки и приятели, клиенти, а защо не и самите себе си. А следващият път ще се запознаем с различните видове ножове, тяхното използване и поддържане.

четвъртък, 21 февруари 2013 г.

Видове топлинни обработки /част първа/


Здравейте, любители и професионалисти, в кулинарният свят на Роско. Днес съм подготвил за вас една важна тема, а именно тази за различните топлинни обработки. Тъй като тя е много обширна, а аз не обичам да претупвам нещата, днес ще разгледаме първата част.  А следващия път, ще ви представя и втората част на темата, с която, изчерпателно ще се запознаем с различните начини за приготвяне на продукта, съответно на ястието. В първата част ще ви представя най – често използваните топлинни обработки и ще ги разгледаме поотделно. Ще разграничим, понякога, малките подробности, които правят голямата разлика, между различните процеси. Топлинната обработка на хранителните продукти е съществена (наред с химическата и механичната обработка) и, може би, най-важната част от съвременното готварско изкуство. От древността до наше време се използват три основни начина на топлинна обработка – печене, варене и пържене, със своите разновидности, въпреки, че днес, вече съществуват и други методи за термична обработка на хранителните продукти. И така, нека започнем с тези, които най – често срещаме в работата в домашна обстановка, както и в професионалните кухни.

Моите наблюдения показват, че масата от хора, използват, основно, пет вида, топлинни обработки. Това са: пържене, сотиране (запържване), печене, варене и стю (задушаване). Това е лична опитност от живота ми в България, Германия и Кипър. Както и множеството контакти и практика, които имам с хора от целият свят. Разбира се, в домашната или професионалната кухня, използваме и други технологии, като: опушване, конфитиране, пастьоризиране, веяне и т.н. Но с тях ще се запознаем поотделно в следващият брой .

Топлинните обработки могат да се обособят в 3 самостоятелни групи:  1 – основни, 2 – комбинирани, 3 – спомагателни. За повече яснова, ще използвам подточките, за да бъдат по – лесно разбираеми и разграничими, различните процеси.

1.       Основните топлинни обработки са варене, пържене и печене:

1.1 Варене – операция, при която продуктите се нагряват потопени в течна среда (вода, мляко, бульон или водна пара) . Съществуват различни варианти:

 

·         При различно съотношение продукт/вода – варене в много течност, варене в малка течност и варене в собствен сос

·         Според налягането – варене при атмосферно налягане или във вакуум

·         Вид на нагревната среда – в течност или на пара

 

Варенето под налягане става възможно едва при съвременните технологии. В херметично затворен съд продуктът се вари, като цялата течност остава в него. Смята се, че по този начин той запазва хранителните си качества.

Стю (Задушаване) – въпреки,  че се среща и при печенето, това е процес, който може да бъде отнесен по-скоро към варенето, тъй като в него присъства течност, голяма част от която след приключване на процеса остава като сос. В тенджера се запържват продуктите, добавя се бульон, вода, вино или др. течност и се оставя на тих огън, да се сготви ястието.

Варене на пара е процес при който, хранителният продукт не се намира пряко в течността, а е подложен на термична обработка от нейните изпарения. Това е, може би, най – добрият начин да запазим витамините в продукта.

Съществува и начин течността да се нагрее до кипене, след което подаването на топлина се прекратява и изделието се отвежда до готовност за сметка на акумулираната топлинна енергия. Варенето в много течност се прилага, най – често, като продуктите се поставят в гореща или в студена вода в зависимост от това, дали ще се използва отварата. Варенето в много течност се прилага при продукти с високо водно съдържание. Варенето при повишено налягане се осъществява в автоклави.

         1.2. Пържене - нагряването на хранителни продукти в растителна или животинска маз-нина. Мазнините, които се използват са: рафинирано слънчогледово масло, царевично, соево, памучено, палмово и др. Използват се също така и свинска мас и специални мазнини за фритюрник. При пържене мазнините се нагряват до температура от 150 до 170 C°. Обособени са 2 основни начина за пържене – пържене в малко количество мазнина (до 20% от масата на продукта), пържене в много мазнина (фритюра) – продукт/мазнина = 1/4, 1/6, 1/20 (непрекъснато пържене). Съществува и пържене в полуфритюра (продукт/мазнина = 1/3). Кулинарните предимства на този вид обработка са две: образуването на хрупкава коричка, като от това следва и второто предимство – вътрешността на продукта се задушава под тази коричка и се запазват хранителните качества. Сред основните недостатъци е високото ниво на мазнини в крайното ястие, което го прави не особено подходящо за хора, страдащи от стомашно-чревни проблеми или висок холестерол.

Особен вид пържене е т.нар. „паниране“ - подготвеното за пържене изделие се потапя в разтвор от яйца и брашно (нишесте, грис, галета) или комбинирано, след което се пържи в горещата мазнина.

При пържене във фритюра мазнината се използва като междинен топлоносител и топлообменът се осъщесвява чрез конвекция.

         1.3. Печене – изпарителен процес, при който заедно с увеличаването на сухото в – во в полуфабриката се променят както вкусовите, така и структурно – механичните му качества. За топлоносител  се използват мазнини и горещ въздух или само горещ въздух. Печените ястия се приготвят и чрез радиационно печене. Печенето се разделя на няколко вида:

·         кондуктивно (контактно) печене – основното количество се предава чрез контактен топлообмен м/у продукта и горещата среда – електрически скари или плочи със или без мазнина, при температура от 250 до 350 C°.

·         конвективно печене – като междинен топлоносител се използва горещ въздух, из-ползват се апарати с принудителна циркулация на въздуха.

·         комбинирано – предаването на топлината става чрез кондукция, конвекция и излъч-ването се осъщесвява в електропарни камери или шкафове.

·         печене с инфрачервени лъчи – с най-голям топлообменен ефект, инфрачервените лъчи проникват в хранителният продукт и ускоряват топлинната обработка. Лъчевата енергия прониква на 8 – 12мм. в продукта. Процесът се осъществява в скари с горно нагряване, грил апарати, апарати за дюнери и др.

2.    Комбинирани начини за топлинна обработка:

·         запържване с варене

·         запържване и запичане

·         варене и запържване

·         комбинирано

Третият вид – спомагателни топлинни обработки, както и някои други начини за приготвяне на продукта, ще разгледаме следващия път. Надявам се, обобщаването на темата, да разшири знанията и погледа, който имате, върху използваните процеси в кулинарията. Желая ви хубави и творчески моменти.