29.03.09 или два часа след като започна лятното часово време

Започнах да пиша, когато почувствах нужда да споделям мислите си в писмена форма. В този ден аз бях седнал спокойно в транзитната част на софийското летише и бях вперил поглед в еднопосочният билет, който ми напомняше, че една голяма промяна навлиза в моят живот. Промяна, която със сигурност щеше да изиграе решаваща роля в моето развитие. Толкова сигурно, колкото и самолета навън, който току що се отдели от земята, стремително набирайки височина. Почувствах, че това е момент, който трябва да се запомни. Изкарах една тетрадка от раницата и записах:”26-06-2007 Ето,че започва един нов етап от живота ми ...” Това по късно стана първият ми дневник.С времето изпитах нуждата да описвам емоциите преминали през деня. Записвах мометите изявени като сблъсък, между вече установените от мен норми и новите , непознати неща. Всяка нова промяна се описваше с интерес, сякаш оставях писма след себе си за тези, които тръгват по стъпките на ... живота. Тогава не подозирах,, колко полезно всъщност ще се окаже, това мое начинание. Колко изминал път и осъзнати истини ще виждам всеки път, когато поглеждам назад към записките си.Когато това стана моя страст създадох блог в който реших, че мога да записвам мненията си по различните въпроси – политически, социални, ежедневни. Започвах всеки път с желание да пиша по избраната тема ... и всеки път темата се променяше в хода на писане към това, което живо ме вълнуваше в момента. Всяка или почти всяка тема започваше с едно заглавие и завършваше с друго, такова каквото го правеше крайният вид на текста. Тогава осъзнах, че не мога да задържа мисълта си върху темата и пиша за това, което мисля в момента, тоест разхвърляно.
Преди няколко дена , след сериозна борба между желанието ми за писане и мързела, който ме беше налегнал, аз взех решение. Вместо да ограничавам описването на мислите си поради невъзможността да се съсредоточа в предвидената тема, ще дам воля на мисълта и текущата емоция и тя ще бъде записвана – такава каквато е тя в момента. За да не се налага накрая да поставям някакво заглавие ще записвам датата на която тази мисъл или тези емоции са преминали през мен и са имали щастието да бъдат сполучливо написани, което е трудната част при мен. Взимам предвид това, че темата може да започне с баничката която закусих сутринта, да премине през срещата за деня, направила ми най – голямо впечатление и да завърши с вулгарният коментар, поставен на стената на приятел от facebooк. Толкова за причините, а за последиците ...За това направих този втори блог, не като ново начало, а като логично продължение на променената и най – важното осъзната посока на развитието ми. Ние не можем да променим това, което вече е станало или е писано да бъде. Можем да променим само своята гледна точка за него. И щом е недостатък, то нека го приемем, а не да го влачим лениво подир нас.

Такъв ще бъде моят блог ... продукт от „осъзнатият недостатък“ на моята страст -писането!

Приятно четене!