събота, 28 март 2009 г.

В живота е така!

Човек възприема заобикалящият го свят според нивото на което се намира като себеосъзнаване. Когато разберем себе си, нещата които ни харесват, отблъскват или привличат започваме да проявяваме интерес към останалият свят. А той се разкрива за нас в блясъка за който сме готови да понесем. Няма как да видим повече от това, за което сме готови, защото дори допира с новото няма да предизвика реакция в един неподготвен за срещата разум. Виждаме и осъзнаваме до толкова, до колкото сме се развили.
След като интереса ми към опознаване на живота предизвика опознаване първоначално на самия мен като заложби, пориви, мисли, страхове, започнах да изучавам силните и слабите си страни. Всеки ден откривах нещо ново за себе си и за живота който живеех, под такъв ъгъл, под който не бях поглеждал преди. Сякаш новата парадигма откри личността ми като смесица от всички познати за мен чувства, емоции и желания. Едно кълбо от всичко познато, противоположности които при поглед от високо образуваха една личност – моята.
“Старата” едностранчива особа беше всъщност, един микс от напълно противоречащи си мисли и чувства. Колко сляп бях за това ... колко малък съм всъщност като съществувание. Когато погледнах над себе си видях, че има и други...много други, а над тях - структурите и процесите образуващи нашият свят. Тогава осъзнах себе си като малкият, напълно невидим, но функциониращ “атом” във вселенската шир. Както белодробните клетки са невидими за нашето око, но без тях ние не бихме могли да живеем, така и аз бях замислен да играя своята роля във един неразгадан от нас – простосмъртните, божествен план. Това беше и основният момент в който “Бог” и “божествено” не бяха вече само думи от религиите (толкова различни и толкова еднакви същевременно) а това което ни заобикаля. Аз не вярвам, че има Бог, защото да вярваш означава да не си сигурен, аз ЗНАМ. Той беше без име, макар християнската вяра да викаше тъй силно в ухото ми, аз не запуших уши, напротив - чух и другите, които викаха – все различни имена...странно колко имена има едно и също нещо!
В живота е така, че когато искаш нещо и не преграждаш пътя му, ти го привличаш и то закономерно те намира. Примери – колкото един живот. Ето и какво поисках – знание. Получих го. Запознах се с езотеричната литература която очерта нови пътеки в развитието ми. Колкото повече се учех, толкова повече се освобождавах от натрапваните от обществото стереотипи, такива каквито можем да наблюдаваме във всеки от нас. Стереотипи изграждащи ограничени индивиди, със страхове от неверието и несигурност във вярата.
Вратата на знанието може да бъде отворена само от нас. До като я държим добре затворена, света в цялата му прелест остава зад нея.
Това, което направих с побутването на вратата, бе да се от
ърся от безцелието – болестта на съвременният човек. Колко важен бях чрез своето микроскопично съществувание на фона на цялата вселена и колко незначително – важна роля имах там. Тя беше по мой размер. И тъй като всеки сам дава определение за ролята си, а някой даже пропускат момента, аз избрах своята роля – човек който се учи. Та нали за това е живота. Колко елементарно и същевременно сложно за осъзнаване. И ето, че започнах да се уча, водя си и записки...

3 коментара:

Анонимен каза...

от Пепото ти :) бате да си жив и здрав и само успехи в новият блог

Анонимен каза...

от Михото :) ЕЕЕЕЕЕЕ желая ти само успехи РЕ ГУМБАРЕ :)

Анонимен каза...

katq-oo slunce noviq ti blog e mn interesen i priqten za 4etene,zaslujava vnimanieto na vseki na koito ne mu se svidi vreme za da mu obarne vnimanie i se zachete v napisanoto ot teb...YSPEH ot SARCE....zaslujavash