неделя, 5 април 2009 г.

07.04.09 - 09.04.09


От както брат ми дойде да живее при мен, времето в което мога самотно да разсъждавам върху нещата от моя живот, се ограничи до моментите в които отивам към работното ми място, обезпокояван единствено от трафика по улицата. Точно в този откъс от време, вчера се замислих за две случки, изживяни от мен, но подминати без да им се отдаде заслуженото внимание на поучителни истории, изграждащи по – цялостно представата ми за живота.
Първата история е свързана с едно момиче с което, тъкмо започнали да изграждаме някакви отношения, тя прецени, че не може да прекъсне старата си връзка. Макар вече агонизиращата четири годишна връзка да беше смес от любов, скандали, бой и “други подсъдими деяния”, тя таеше добри чувства към него. Това предизвика странна реакция в мен, странна за самият мен дори - никаква! Бях учуден или поне не го очаквах. По – объркващи за мен, от взетото решение, бяха нейните думи - “все пак още ме обича, макар да ме наранява, а и аз...”, или поне така твърдеше тя.
Тогава дойде вторият случай: “той ме бие, заплашва, ... (пак подсъдимите деяния) и така вече 3 години ние сме заедно, но да ти кажа ... някакси ми е трудно да се реша и да се махна от него...още го обичам”!!! Това беше резюмето на разговора ми с една приятелка по скайп. Не би бил чак толкова странен, ако не повтаряше недоумението ми от предишната случка. Защо хората търпим малтретирането...и по - лошо, даже сякаш ни харесва, така, някак, тайно от самите нас дори?
На следващият ден отидох да се видя с приятелка, разговорът с която отприщи размисли по случките от последните дни. Тогава си припомних една гледна точка, до колкото си спомням беше от времето в което трудовете на Фройд представляваха интерес за мен. За това, може би, я свързвам с него. Става въпрос за бебето - когато то се изпусне в пелените започва да плаче, плачът спира, когато бебето свикне с нацапаните си пелени. Ако започнем да ги сменяме, то ще започне да плаче отново, тъй като вече е свикнало с тях, а ние “най – безцеремонно” искаме да го измием и така да развалим блаженото му спокойствие. До някъде припомнянето на този факт избистри представите ми за добро, лошо и чиста проба навик.Така е и в живота на “по – големите бебета”. Защото ние също изпитваме примирение с нааканите си дрехи и ревностно се пазим от това да ни измият и помогнат.
Разбрах също, че колкото една връзка изпълнена с безусловна обич има вариант да просъществува, то такава базирана на страх и малтретиране има подобен, да не кажа същият шанс да оцелее. Не, че не правим разлика между добро и зло, а защото хората сме такива, понякога – до толкова привикнали, че вече разликата...няма такова значение.

5 коментара:

Кръстю каза...

Здравей, Росене!
Честит нов блог! Този формат ,фон, стил по подхождат на един истински писател, какъвто си решил да ставаш.
Има ипулси, които ни идват от вътре.
За сега ...няма да коментирам, Фройд и аз го минах,какво да го коментираме...А момичето -там съвети не се дават,...трябва много да сме близки...
Винаги съм държал на твоите мнения, отбивай се "бакалията" ми...
Напоследък, и след Великден смятам да наблегна на Adobe
###################
Поздрави и успех !!!

... каза...

Радвам се, че се намерихме и тук :)Уважавам твоето мнение и ще се радвам, когато го виждам в блога си.Естествено че "бакалията" ще бъде посещавана, та нали имаме да обсъждаме я Кроули, я някой друг, с интересно виждане за света :)Успехи Кръстю

margarita_rv каза...

Роска, радвам се за брат ти, толкова хубави неща си написал преди за него, че ми е станал симпатичен дори само от това. Време за мислене и разсъждения винаги има - ще се увериш сам./marsini/ Аз също имам отдавна блог тук, но не си добавил следене, за да го направя.

... каза...

Здравей Маргарита :) Много приятна изненада ми направи, когато видях коментарите ти. Поне вече ще можем да се намираме и тук. Успехи от мен и до скоро :)

Тонков каза...

Момче, стоя си аз и си мисля, колко си приличаме.
Сутришният трафик много ме тормози, няма да повярваш в какво се е превърнал родния ни град напоследък. Копаят за водопровод, канализация и газопровод навсякъде. Та все по-често предпочитам автобуса, доброто старо 37, което пътува до работното ми място 45 минути - достатъчно време да изпаднеш във всякакви размисли.
Странно нещо е живота..Не помня дали съм ти разказвал за първата ми любов, малкото русо гадже - миньноче с което бях в 8-ми клас. Та тя още като била на 13 се запознала по телефон за запознанства с някакъв тип тогава на 30, в процес на развод. Историята се развила, няма да обяснявам колко закони били нарушени. Работата е там, че когато беше с мен много говореше за този тип, с който продължаваше да се вижда. Не изтърпях и спрях да се занимавам с нея. Видяхме се обаче скоро, преди година и завързахме контакт онлайн. Изумлението ми беше голямо, че тя все още се занимава с него, а освен всичко я бият и се държат с нея отвратително. Естествено, както и в описания от теб случай, не можела да го остави. Жените са странно нещо...Никой мъж не може да твърди, че ги познава и в нормалното им състояние, а какво остава за такива случаи. Някои от тях явно са родени за да страдат.
Аз не съм привърженик на Фройд, повече обичам езотериката и вярвам, че всеки е тук за да научи нещо. Това което знам е, че човек не трябва да прекалява с отделянето на мисли и енергия за такива индивиди и техните страдания, особено когато те самите нямат воля да се измъкнат от омагьосания кръг. Причината е проста - не го прави, за да не попаднеш сам в него....Както се казва на модерен жаргон, за да не се вкараш във филма.