четвъртък, 3 юни 2010 г.

Отново сам, в търсене на нова държава за покоряване

Мина време от последния път, когато писах в блога си. Бях го оставил на страна. Имах други неща, които ме занимаваха през месеците до сега. А те не бяха едно и две. Много неща се промениха и още много ще се променят. Сякаш символизирането на татуировката ми, ме преследва всеки ден, сякаш точно това е живота ми - една пълна и постоянна промяна. Само дневника ми се покри с мастило описващо чувства, емоции и промени ден след ден, та дори час подир час.
Все пак „всичко се променя”!
Една кратка ретроспекция показва бурното и бързо развитие в професионалният ми живот, любовите оставили следи след себе си, приятелите в различните градове и държави...всичко минало покрай мен и съзнанието ми. А какво минало само.

Професията:
От помощник готвач в стола на Международен панаир Пловдив, през Seebad Ahlbeck Германия, готвач в пицария Il Forno в Никозия, после в Sitio, заместник главен готвач в Pane e Vino главен готвач в Marzano, Le Tableau, главен готвач отново в Mike’s square café, и сега Chef de Partie в 5 звездния делукс хотел Asimina в Пафос...

Любовите:
Края на връзката ми с Катерина постави основите и на заминаването ми извън родината. Една крачка нагоре в професионалното ми развитие, в търсене на нови неща, нови запознанства и ... опит да съм далече от момичето, което обичах толкова силно (последното така и по детински не разбирах, че е невъзможно). На кипърска земя преживях другите жени в живота си. От Мария през Мира, Чила, Алекс и Натаса...ах, да Натаса, може би причината да напусна, този път Кипър, в търсене на крачка нагоре в професионалното ми развитие, нови неща, нови...това вече го минах преди 3 години, така и без успех. Но ето, че сега съм отново сам, без жена, която да запълва сърцето ми. А колко лесно е когато имаш човек до себе си (за конкретна част от битието става въпрос) не си сам, не ти липсва нежност и любов, насочваш усилията си към другите кръгове на живота. Работа, хоби, приятели, мисли, те са на „дневен ред”, любовта я има, мислиш за другите неща, които по лесно се подреждат, когато имаш силата от това да не си „сам”, да не си самотен. Имаш и подкрепата на половинката...докато един ден се оказва, че отново си сам и тръгваш да дириш пътя, самотен и сломен от раздялата...аз си купих мотор, така се придвижвам по-лесно, но все така - самичък.

Приятелите:
Вече не живеем заедно с Михо, аз се приместих в Пафос, няма ги и Елито, Виорел, Гери, Мими, Нина...и още десетки, които съпътстваха живота ми на острова. Сега компания ми прави Стоянчо, поне той се завърна от Англия, за жалост разочарован. Сега двамата оплакваме съдбата на гурбетчията и посрещаме несполуките в любовта, един-два пъти в седмицата, когато се видим, тъй като той живее на майна...
Нови запознанства имам и в новия град, но едва ли някой ще остане за дълго, макар, че не бих се захванал с прогнозиране на такива неща.

Хобита:
Три неща запълват, свободното ми време – наргилето, бирата и любимият Kawazaki Vulkan. Като се замисля имам и книгите си и дневника си, абе не мога да се оплача от хобитата си, макар че партиите шах с Виорел ми липсват истински. От бирата спортното ми, едно време, тяло започна да изглежда някак си по – кулинарно. Като се замисля само книгите и дневника ми харчат малко финанси и мога да си ги позволя където и да отида по света...
А да, сега съм се захванал с тази мисъл – следващата ми стъпка, и тъй като нямам жена до себе си да обсъждаме заедно миграцията, сам ще се заема с предприемането на следващата си цел. А именно – кулинарна държава, където ще мога да развивам професионалните си умения, тъй като Кипър определено не е подходящото място за experience in the culinary art. Какъв ти арт, като тук няма и един класен fine dining ресторант където да развия уменията си. Дори и в оплюваната от всички родина България има повече елитни и добри заведения от колкото тук. Кипър ми даде много опит, време е да го развия някъде другаде, някъде където кулинарното изкуство не е мит. А до тогава, нека разгледам отделните етапи, които ме докараха до тук...

2 коментара:

Кръстю каза...

Ами успех! пиши по-често :)
Аз имам и още един блог (като цъкнеш на името, ще го видиш)

fen каза...

Напред и нагоре и бъди себе си.