вторник, 22 юни 2010 г.

С гордост, тъга и доза ирония към реалността...

Датата е 19.05.2010г. Пия Нес кафе със сметана, добре разбъркани преди да сложа горещата вода, както леля ме е учила, и си мисля за живота ми през последните седмици. Явно ми дойдоха в повече негативните емоции, щом взех дневника си и записах:

"Поредните обрати в живота ме подтикнаха да се замисля за стойността на стремежите ми и пътя по който съм поел.

С годините забелязах, че колкото по-високо се изкачваш в дадена йерархия, толкова повече проблеми и високопоставени особи срещаш. А при тях всичко се прави с по-голям размах, по-мащабно. Каквато висотата на позицията-такъв и мащаба на размаха.

Сега се намирам сред по-висока среда в професионалната сфера-5 звезден хотел на остров Кипър. Там, както и на предишните места, има собственици, мениджъри, шефове и високо поставени лица. Но тук, съвсем закономерно, те се ползват с влиянието, протекцията и позицията на 5 звездното си равнище. 5 звездни собственици, 5 звездни мениджъри, 5 звездно ръководство...5 звездни изисквания, 5 звездни комплекси, проблеми... и така всичко е в големи размери в сравнение с "по-малките" работни сфери. Разликата е в цената и мощта на "играчките" с които си "играе" 5 звездното общество!

Постепенно осъзнавам, че 5 звездната практика, заплата, сертификат, позиция... изискват повече жертви, себеотричане, двуличие и пошлост. Т.е колкото по-високо, толкова по-трудно се задържа човек там и толкова повече проблеми има. Мечо Пух, доволно и мъдро би повторил: "Колкото повече, толкова повече"

Но, нали аз исках и все още искам 5 звезден опит, известност, блясък...или само се заблуждавах? Към това ли се стремя? Или по-точно, това ли трябва да гоня и преследвам в живота си? 'Да имаш или да бъдеш", може би, това трябва да се запитам първо. Дали да имам тази слава, авторитет и репутация на 5 звезден кулинар или да бъда такъв вътрешно, за себе си, а не за пред света. Кое е по-важно за мен? За мен!!! А не за пред света! Когато "зная" сам за себе си, постигам спокойствие, хармония. А когато доказвам себе си чрез отражението от заобикалящият ме свят, получавам само косвено задоволяване на Егото, нищо истинско и първично. А след този ред на мисли, кое предпочитам? Разбира се, че хармонията от "истинското усещане за себе си" е важно за мен, но също така важен е и одобрителният поглед на заобикалящият свят. Нека бъдем реалисти. Живеем в общество, а не като единаци. "В Рим живееш като римляните", а в обществото-като част от него.
За това, трябва да намеря "златната среда"! Там където не вървя срещу себе си, но и не се превръщам в раковата клетка на обществото, самоотлъчвайки се като саможива единица. Колко елементарно и същевременно неимоверно трудно.

Аз съм Chef de partie в 5 звезден хотел. Това е тук и сега, значи това е реалността! Т.е не е било или се надявам да е. То е!
Това е моята реалност в момента. И в тази реалност, приемам или ако не, то трябва да приема и другите аспекти от реалността. И като 5 звезден Chef de partie, аз имам над себе си 5 звезден комплексиран главен готвач, 5 звездни, още по-комплексирани, мениджъри и разбира се, "главата" на вече вмирисалата се риба - собственика на този 5 звезден хотел.
Трябва да приема и другите реалности покрай моята, а именно - 5 звездни двуличия, некадърност, лицемерие, безобразие и проблеми. Всичко което го има "по-долу" от 5 звездното нито, но тук, то е с по-високо самочувствие и наистина по-мощно. Понякога си мисля, особено след събитията от изминалите дни, дали хората "по-долу" нямат по-смислен, по-спокоен и по-независим живот? Може и да се лъжа, но сега си мисля точно това. И дали, когато си бях в родината в онзи следобед, когато гледах към двора на село, не се докосвах до "истината", до спокойствието? Там на село, в двора, сред тревата, овошките и посевите. Нещо тъй просто, нещо тъй примитивно, нещо тъй истинско, в унисон с природата. Там няма 5 звездни изисквания, нито 5 звездни проблеми...да, няма и 5 звездна заплата и позиция, но има свобода. "Блажени са невежите", като в случая имам предвид обикновената, незацапана от алчност и просперитет, мисъл човешка.
Но и там си има хора с позиция, от които ти зависи двора. Други шефове и проблеми. Дали годината ще бъде плодородна, дали няма да окрадат двора, дали ще изкараме месеца...и дано не падне слана или не дай си Боже, градушка...

Да, всяко ниво на социалната и обществена йерархия си има своите, малки или по-големи, проблеми. Явно всичко зависи от това, какво искаме да бъдем ние за себе си, по индивидуални стремежи и убеждения. И дали ще копаш двора на село или ще си сред 5 звезден персонал, зависи от това дали приемаш и желаеш реалността. Нито това, което е било, нито това, което ни се иска да бъде, а това, което е, тук и сега.

Моята реалност ми подсказва, че е време да се стягам за работа. Часовникът сочи 13:28 т.е след един час, само, започва поредният работен ден. Ще се кача на мотора си и ще се отправя на 5 минутно пътуване към 5 звездния хотел, за да видя 5 звездните си колеги и 5 звездните си комплексирани началници...5 звезден кеф, нали?"
И дано хората с по-слаба фантазия, не се вкопчат в думите и примерите като частност. Всичко е с по-голям смисъл и интерпретация...всъщност, както и да е...

Няма коментари: