четвъртък, 1 ноември 2012 г.

Новото начало


И както казах на Петя, секунди преди да започна да пиша: „ нека да отворя нова страница”. Нова страница в блогът, нова страница и в животът, който през последните близо три години, беше толкова шарен и непредвидим, че не ми оставаше време да оформя мислите си в текстов формат. Но и по – добре. Когато живота тече и емоцията е силна, когато идеалите се оформят и мисълта е непостоянна, тогава не се правят заключения, тогава е моментът за събиране. Събиране на опитност! След него идва новото начало. След бурята небето се изчиства, така и в живота. Aко наблюдаваме целенасочено мислите си, откриваме, че новото начало се заражда, когато старите мислене, действителност и основи отминат от ежедневието ни. А то (ежедневието) е единственият работен момент, който съществува. Миналото няма да се върне, бъдещето е неясно и непредвидимо, за това умният човек, може единствено и само да живее и твори в настоящето.
В последните три години живота ми се преобърна из основи. С това, съвсем естествено и всички аспекти от него се промениха. Мислене, духовно търсене, професионално ориентиране, статус. Самото началото, разбира се, трябва да се търси много по – назад в годините, но кулминацията от промените ме застигна едва последните години. Тогава спрях да пиша активно в блога, тогава променях работата и философията си за нея, в онзи момент любовта, хобитата и ежедневието ми се променяха стремглаво. Тогава започна един преход, който и до сега е в ход, но вече визията му е съвсем по – оформена. Преход от личността към характера, както биха го определили психолозите или преход от материалните ценности към духовните, както бих го определил аз. В какво се състои този преход е трудно да се обясни. Всеки трябва да го изживее за да го разбере. Но това, което ме подтикна да пиша е новата концепция, която се възроди с този преход. И както бях описал преди идеята си за блога: „това е един своеобразен начин да покажа на света, че аз съм тук и аз творя”, то сега вече, тя не е движещата сила. Онова его, беше много полезно за времето си. Азът ме подтикваше към писане и споделяне и то само на собствени опитности, което всъщност е важното. Не да описвам нечия чужда опитност и да я интерпретирам, а да излагам мисли, които съм проследил лично и дела за които аз съм отговорен. Кое тогава е различното сега? Вече не изпитвам нуждата света да ме познава, с това което творя и с живота, който водя. То това е факт, който обществото не може да промени. Тези неща не идват като нужда, те идват като нещо логично и естествено. Нито мислите ми облечени в думи са за широката публика, за да ме опознават, нито вярвам, че тя има нужда от моето мнение, както смятах преди. Делото ми е насочено само към онези, които го потърсят сами. А и нещата, които искам да споделя със света, не мога да ги задържа в мен и само за мен. Те трябва да бъдат споделени, така както са били споделени с мен, когато аз съм ги потърсил. И аз не се смятам за двигател на такива идеи, ни най – малко. Аз съм просто проводник за тях.
Започвам нова страница в блога ми, за която се изискваше този анонс. За да разгранича новата концепция от старата. Не мисля да сменям името или мястото на което пиша, тъй както и мислите ми не са сменили главата в която се раждат, макар да са се променили. Това, което правя е да споделя е онзи опит, който е ценен в живота с онези, които го търсят. Но нещата, които споделям вече, няма да бъдат само моя опитност. В това се заключва разликата. Аз не се смятам за пример или учител, ни най – малко. За това и моята опитност е тъй малка за да бъде споделяна единствено и само тя. Това е егото, което остава на заден план, за да може споделеното и даденото да бъде истински ценно. В живота до сега, човечеството е имало много учители, от които е можело да се учи. Ние можем да бъдем само ученици. Дори това е нещо велико, ако съумеем да го постигнем.
Свързвам раждането на сина ми с една нова енергия, която се проявява постепенно в живота ми и променя, и ще продължава да променя, както изглежда, всичко в мен. Срещата с майката на детето ми и раждането му, дадоха нов тласък за промяна. Първоначално повечето неща и разбирания спряха да имат онзи смисъл, който имаха преди. Да, беше малко объркано, разбира се. Така, както човек се замайва от светлината, след като е стоял продължително време в тъмнина. Но всичко постепенно започна да придобива форма. Промениха се вижданията ми за храната, особено когато вече храним нашето, малко момче. Промяна на схващането ми за природните енергии и екологично чистите продукти и технологии. Откриването и съхранението на стари, почти забравени рецепти и знания за хранене, природолечение, билкарство и какво ли още не, което хората са прилагали в живота си а ние „модерните” хора сме оставили зад себе си, тласнати към неясни по качество нови идеологии. Промяна на разбирането за природата и Бог. Духовно търсене, което в последните години е движещата сила с която започва, преминава и приключва деня ми. Словото на Учителите, които идват на земята, за да помагат на човечеството за повдигането му. Делата на велики хора, отдали се на служба за благото на човешкия род...
Все неща, които навлязоха постепенно но сигурно в живота ми, макар голяма част от тях само до преди години да бяха не само чужди за мен, но и напълно безинтересни, да не кажа безсмислени. Самия аз нямах нито възможността, нито силата да опиша което и да е от нещата, които навлизаха в живота ми, тъй като това ставаше толкова бързо и непрестанно. Само можех да проследявам с мисъл и да се моля скоро нещата да започнат да се изясняват, тъй като понякога лутането беше от едната крайност към другата.
За това сега започвам „нова страница”. Връщам се към писането в момент в който всички тези промени оформиха нова и по – ясна концепция и философия. За това ще разделя блога на няколко рубрики в които ще добавям информация, която е полезна за човечеството, по начина по който аз виждам и разбирам тази полезност. Разделението е логическо, за да може всяка информация да има своето място, така както всяка малко екосистема е част от една по – глобална екосистема, така и всяка категория информация има своя принос към цялостния живот. Няма по – важна и по – маловажна информация, за това всеки от подразделите ще бъде обогатяван с времето. Така ще може крайният продукт – съхраняване и предаване на ценна житейска информация, да бъде осъществен. За мен, важна е отправната цел, а тя е – да се вглеждаме в доброто от живота. За това ще се старая да не се занимавам с погрешките на хората и обществото ни, а с добрите страни. Но въпреки това, нека не забравяме, че различните хора се учат по различни начини. И така, нови и стари приятели и съмишленици, всеки със своите дела ... аз моите ги започнах.

Няма коментари: